Райчел Мид: Среднощният диамант

Седрик кимна в отговор и заслиза по големите каменни стъпала.

— Ще се видим след четири дни.

Останах на мястото си и погледнах надолу към града, който скоро щях да оставя зад гърба си. Бях дошла тук да избягам от войната, но не чувствах вярност. Научаването как да бъда изтънчена дама в някое провинциално имение, беше забавяне по пътя ми към Лонзо, но бях човешко същество. Исках да спя в чисто легло вместо върху под, претъпкан с други бежанци. Исках отново да се храня три пъти на ден. Исках отново да имам достъп до книги.

— Четири дни. — Почувствах как устните ми бавно се разтягат в усмивка. — Още четири дни и започва новият ми живот.

Бях искрена, когато казах на Седрик, че ще се държа прилично. Исках да се държа благоприлично. Този шанс означаваше твърде много както за мен, така и за Лонзо — не можех да си позволя да го изгубя. И въпреки цялото насилие и опасности, които бях видяла в живота си, раздорът не беше нещо, на което се наслаждавах. Всъщност копнеех за ред. За покой.

Затова бе истинско злощастие, когато през шестия месец от началото на престоя си в Бляскавия двор се озовах, притиснала острие на нож към нечие гърло.

— Чуваш ли ме? — изкрещях. — Само още една дума — още един намек за това — и ще съжаляваш до края на живота си!

Жертвата ми, Клара Хейс, се ухили предизвикателно в отговор, макар очите й да разкриваха безпокойство. Беше трудно да се чувстваш твърде наперена, когато си притисната до стената с опряно в гърлото ти острие на нож. Около нас равномерно падаше дъжд, но бях твърде съсредоточена върху нея, за да ме е грижа за подгизналите ми коса и нощница.

— Истината боли, нали? — процеди тя.

— Не е истина и ти го знаеш. Ти си го измислила.

— Със сигурност звучи вярно. — Клара се опита да помръдне съвсем леко, но аз я държах притисната неподвижно. — Защо иначе би допуснал сирминиканка в тази къща? Искам да кажа, ако не е дошла да я почисти. Предполагам, че не мога да те виня. Ужасно красив е. Обаче не мисля, че това оправдание ще издържи, когато баща му научи за това.

Запазих неподвижно изражение. Дори не мигнах — а това бе трудно заради дъжда, който влизаше в очите ми. Клара изливаше злобата си върху мен от деня, в който пристигнах в Блу Спринг Манър. Както беше предрекъл Седрик, някои от момичетата в Бляскавия двор хранеха същите предразсъдъци, с които се бях срещнала в града. Откровено казано обаче, не мислех, че на Клара така или иначе й пукаше за произхода ми. Тя просто беше грубо и зло същество. Искаше жертви. Търпях номерата и подмятанията й с каменно упорство, но тя бе прекрачила границата тази седмица, когато започна да разпространява слухове, че съм си спечелила място тук, преспивайки със Седрик. Ударът ме беше засегнал твърде дълбоко, отключвайки спомени за време, когато бях почти принудена да продавам тялото си в замяна на други услуги.

Ти си страхливка, Мира. Трябва да се научиш да правиш трудни избори.

— Баща му няма да открие — казах на Клара. — Най-вече защото няма нищо за откриване.

— На кого мислиш, че ще повярва: на теб или на мен? Джаспър е много ядосан, че Седрик те вербува. А когато това стигне до него… Е. Няма начин да ти позволи да останеш. Струва му цяло състояние да ни подготви за Адория. А на нашите кандидати им струва дори повече да платят брачната ни цена. За такава цена очакват красота, чар, култура… и добродетел.

Приведох се напред:

— Красота? Права си. Тя е важна. Тук, в Адория, навсякъде. Никак няма да ми е приятно да видя как губиш своята.

Усмивката й се изпари:

— К-какво трябва да значи това?

— Значи, че ако не спреш с лъжите си и не започнеш да казваш на всички истината, ще те съсипя — тоест ще съсипя лицето ти. — Плъзнах острието по бузата й, за да подчертая думите си. — Ще съсипя всичките ти шансове някога да си намериш съпруг в Адория или което и да е друго място. Моята провалена репутация може да ми докара само изгонване. Но едно съсипано лице? Това ще отблъсне всеки кандидат за женитба — независимо дали богат, или беден.

Тя зяпна:

— Няма да посмееш!

— Ако ми докараш изгонване, какво имам да губя? Трябва само да се вмъкна в спалнята с това една нощ и… — направих срязващо движение със свободната си ръка.

— Ще кажа за това на мистрес Мастърсън!

— Успех с доказването му. — Пуснах я и отстъпих заднешком. — Е, схвана ли всичко? Знам, че акцентът ми те затруднява понякога.

В отговор Клара рязко отвори кухненската врата, през която я бях дръпнала вътре преди малко, и я затръшна, когато изфуча гневно навън. Но бях видяла лицето й. Бях я уплашила.