Райчел Мид: Среднощният диамант

Осфро е стар град, помислих си. Град с установени порядки. Тук няма шанс за мен. Лонзо знаеше това, когато отплава за Адория. Когато ме изостави.

Вратите на катедралата се отвориха със скърцане и аз се втренчих изненадано, когато се появи Седрик.

— Предполагаше се да чакаш — упрекнах го.

— Забравих да ти кажа кога потегляме за имението. — Той сложи закачлива на вид кафява шапка върху кестенявата си коса и се опита да заслони очи с ръка от слънцето — След четири дни. Чакай на границата между сирминиканския квартал и Бридж — край пазара. С баща ми ще те вземем приблизително по времето на първия камбанен звън.

— Сигурен ли си, че баща ти няма да има нищо против мен?

— Изборът не е негов. Позволи ми да вербувам две момичета. Избрах ги — в общи линии. Трябва да довърша оформянето на книжата на другото. — Седрик звучеше безгрижно. Предвид факта, че беше приел религия, която често водеше до смърт и хвърляне в затвора, бащиният гняв вероятно беше дреболия в сравнение с това.

— Да вербуваш? Да не би да подвеждаш това момиче към греховен живот?

И двамата със Седрик се обърнахме рязко при звука на сприхавия глас. Монахът на Ваиел още беше там, облегнат на арката и стиснал в ръка подвързан с кожа екземпляр на Заветът на ангелите . Сенките го бяха скрили. Прониза ме паника, а после се отпуснах, когато повторих наум краткия ни разговор. Не бяхме казали нищо за обявена извън закона ерес. Двамата със Седрик не се излагахме на опасност, като обсъждахме Бляскавия двор.

— Не, братко — каза Седрик вежливо. Монасите не бяха църковни водачи като свещениците на Урос, но бяха третирани със същото уважение, почитани заради пълното си отдаване на изучаването на вярата. — Тъкмо обратното всъщност. Тя ще постъпи в Бляскавия двор.

Макар да не виждах лицето на монаха, инстинктът ми подсказа, че се взираше в мен — и се мръщеше.

— Бляскавият двор ли? Така ли наричате долното си начинание? Може и да съм откъснат от света, но познавам порядките му. Мъжете постоянно „вербуват“ сирминикански момичета, като злоупотребяват със затрудненото им положение и ги принуждават да вършат низки дела. Видях те по-рано, момиче. Видях градската стража да те разпитва.

— Само си бъбрехме. Не съм направила нищо лошо. А Бляскавият двор е много почтено място. — Опитах се да звуча спокойно и смирено. Последното, което ни трябваше, беше той да привлече вниманието на градската стража обратно към мен. — Ще вземам уроци по етикет, а догодина ще си намеря съпруг в Адория.

— И не просто какъв да е съпруг — заяви важно Седрик. — Тя ще се среща само с най-богатите, най-елитните мъже за женене в града. Мъжете, натрупали състояние в Новия свят, искат съпруги със също толкова високо положение — и моят семеен бизнес им ги предоставя. — Беше си послужил точно със същите думи, когато се срещнахме. Запитах се дали търговецът в него просто бе неспособен да се сдържи.

Последва миг мълчание, докато монахът размишляваше върху това. После:

— Кой град?

— Кейп Триумф. В колонията Денъм. — Седрик продължаваше да се усмихва, но промяната в позата му издаваше нервността му. Не го винях предвид онзи списък в джоба му. Висшите духовници искаха да накажат за назидание местните жители на Осфрид, приели аланзанството. Обесванията се бяха превърнали в нещо обичайно.

Когато монахът все така не отговаряше, скръстих ръце и приковах поглед върху обвитото му в сенки лице. Надявах се, че го гледам в очите:

— Добри братко, оценявам загрижеността ви. И сте прав — отчаяните момичета, които нямат други варианти, наистина прибягват към отчаяни средства. Но аз не съм едно от онези момичета.

— Не си отчаяна? — попита той с тон, изненадващо ироничен като за свят човек.

— Не съм лишена от възможности за избор. Ако не виждам такива, тогава си ги създавам сама. И никой не ме принуждава да правя нищо. — Думите ми прозвучаха малко по-разпалено, отколкото бях възнамерявала.

— Мога да повярвам това. Бих съжалил всеки, който се опита. — Можех да се закълна, че се усмихваше в дълбините на онази качулка. — Късмет, госпожице. — Той отвори вратата на катедралата и изчезна вътре.

Седрик издиша шумно:

— Можеше да мине много по-зле. Мисля, че той май те хареса.

— Те не харесват нищо освен науките си.

— Не можеше да откъсне очи от теб — подметна той закачливо.

— Дори не можеше да му видиш очите! Сега вземи да запаметиш каквото ти дадох. Не забравяй да го изгориш.