Кийра Кас: Изборът

Онази нощ будувах край прозореца в стаята си, оглеждайки се за Аспен. Като го видях да се качва по дървото, се измъкнах и отидох при него в къщичката. Цял час плака в прегръдките ми, убеден, че ако се беше трудил по-усърдно, ако бе вложил повече усилия, Джеми нямаше да посегне към чужда храна. Че не било справедливо братчето му да страда заради неговите провали.

Болеше ме да го слушам как се самозаблуждава. Но нямаше как да му го кажа; нямаше да ме послуша. Аспен мъкнеше бремето на всички свои близки върху собствените си плещи. Някак, незнайно как, аз също се бях превърнала в част от тази група хора. Затова се мъчех да облекчавам товара му колкото можех повече.

- Ще ми попееш ли? Искам да заспя с медения ти гласец.

Усмихнах се. Обичах да го дарявам с песни. Сгуших се в него и подхванах тихичка приспивна песен.

Остави ме да попея няколко минути, преди да зашари с пръсти надолу по шията ми. Разгърна деколтето на блузата ми и обсипа с целувки голата кожа. После повдигна нагоре единия ми къс ръкав и зацелува нежно цялата ми ръка, докъдето стигнаха устните му. Дъхът ми започна да излиза на пресекулки. Почти всеки път, запеех ли, стигахме до това. Май учестеното ми дишане го радваше повече от песента ми.

След малко вече лежахме с преплетени тела върху мръсния, протрит килим. Аспен ме придърпа върху себе си и аз вкопчих пръсти в рошавата му коса, хипнотизирана от копринения й допир. Той ми отвърна с жарка, по- ривиста целувка. Почувствах как пръстите му се впиват в кръста ми, в гърба, ханша, плъзват надолу по бедрата. Винаги накрая оставах учудена как така не е оставил малки синини по цялото ми тяло.

Бяхме предпазливи; винаги се овладявахме точно на прага на копнежите си. Сякаш вечерният час не беше достатъчно ограничение. Но независимо от въздържанието ни, едва ли някой друг в Илеа се радваше на по-искрена страст.

- Обичам те, Америка Сингър. Ще те обичам, докато съм жив. - Гласът му излъчваше толкова дълбоко чувство, че ме смая.

- И аз те обичам, Аспен. Завинаги ще бъдеш моят единствен принц.

Сетне не отлепихме устни, докато свещта не догоря.

Сигурно бяхме прекарали часове в къщичката, защото клепачите ми вече натежаваха. Аспен никога не се тревожеше за собствения си сън, но държеше аз да съм добре отпочинала. Затова тръгнах уморено надолу по стълбата, като носех чинията, както и пени в едната си ръка.

Аспен обожаваше да му пея. От време на време, когато случайно му се намираше някое пени, ми плащаше за песента. Аз, естествено, настоявах да го даде на семейството си. Несъмнено те повече се нуждаеха от пари. Но пък колекцията ми от пенита - понеже сърце не ми даваше да ги изхарча - ми беше мил спомен за всеотдайността на Аспен, за обичта му към мен.

Като се върнах в стаята си, измъкнах буркана с монети от скривалището му и се насладих на ведрия звън, с който най-новото попълнение се настани сред другарчетата си. Постоях десетина минути край прозореца, докато не видях силуета на Аспен да слиза по стълбичката и да хуква по задната алея.

От мисли за Аспен и за силната любов помежду ни не ме хващаше сън. С него се усещах специална, безценна, незаменима. Никоя кралица не се чувстваше по-значима от мен дори на престола си.

С окрилено от тази мисъл сърце потънах в дълбок сън.

Аспен беше облечен в бяло. Приличаше на ангел. Все още се намирахме в Каролина, а наоколо нямаше жива душа. Бяхме съвсем сами, но никой не ни липсваше. Само двамата, заедно, а Аспен ми плетеше корона от клонки.

- Америка - гракна мама, изтръгвайки ме от съня. Светна лампата, прогаряйки очите ми, и аз ги заразтърквах с юмруци, докато не се приспособиха към ярката светлина.

- Ставай, Америка, имам едно предложение за теб. Погледнах към часовника. Малко след седем. Тоест бях спала... някакви си пет часа.

- Случайно това да е още сън?

- Не, миличка, надигни се. Държа да обсъдим един сериозен въпрос.

С голяма мъка се изправих до седнало положение - в целия си блясък с измачкана пижама и щръкнала във всевъзможни посоки коса. Мама не спираше да ми под- плясква с ръце, сякаш си въобразяваше, че така ще ускори процеса.

- Хайде де, Америка, трябваш ми будна.

Прозях се. И още веднъж.

- Какво те е прихванало? - попитах я аз.

- Искам да се явиш за участие в Избора. Убедена съм, че ще сиа чудна принцеса.

Прекалено рано беше за подобен спор.

- Мамо, виж какво, аз... - Въздъхнах, похитена от спомена за снощното ми обещание към Аспен: поне да опитам. Само че сега, под светлината на мъдрото утро, нямах много вяра, че ще се преборя с ината си.