Даринда Джоунс - Първият гроб отдясно

Приближих се и подритнах трупа.

— Симпатяга, какво правиш още там?

Мъртвецът ме погледна с разширени очи.

— Не мога да си помръдна краката.

Изсумтях насреща му.

— Че ти и ръцете не можеш да си помръднеш, нито дори клепачите. Мъртъв си.

— Боже господи — процеди Гарет през стиснати зъби.

— Слушай — обърнах лице право към него. — Ти си играй в твоя край на пясъчника, а аз ще си играя в моя. Ясно?

— Не съм мъртъв.

Отново се обърнах към събеседника си.

— Миличък, мъртъв си колкото пралеля ми Лилиан, а повярвай, тази жена е в трайно състояние на разлагане.

— Но аз не съм. Не съм мъртъв. Защо не ми прилагат животоспасяващи процедури?

— Точно защото си мъртъв.

Гарет измърмори нещо под нос и се фръцна нанякъде. Невярващите много си падат по драматични изпълнения.

— Добре де, ако съм мъртъв, как така говоря с теб? И защо си толкова искряща?

— Дълга история. Просто ми се довери, господинчо, мъртъв си.

Точно в този момент се появи сержант Дуайт, спретнат и много официален с полицейската си униформа и военния си фасон.

— Госпожице Дейвидсън, да не би току-що да ритнахте мъртвия?

— За бога, аз не съм мъртъв!

— Не.

Сержант Дуайт се пробва с убийствения поглед. Помъчих се да не се разхиля.

— Аз имам грижата тук, сержант — обади се чичо Боб.

Сержантът се обърна към него и двамата се гледаха в продължение на цяла минута, преди онзи да проговори:

— Ако обичаш не ми замърсявай местопрестъплението с роднините си.

— Твоето местопрестъпление? — възкликна чичо Боб. На слепоочието му взе да пулсира вена.

Почудих се дали да не го шляпна с гумената гривна на китката му, но все още имах съмнения относно нейната ефикасност.

— Хей, чичо Боб — казах и го потупах по рамото, — да идем ей там и да поговорим, става ли?

Извърнах се и тръгнах, без да чакам, с надежда, че чичо Боб ще ме последва. Той това и направи. Минахме покрай прожекторите и застанахме до едно дърво, където заехме невинни пози като за разговор. Отправих усмивка към сержант Дуайт Йокел, която твърде красноречиво казваше „фукльо“. Стори ми се, че той изръмжа. Добре, че не ми е първа грижа да угаждам на хората.

— Е, какво? — попита чичо Боб, когато Гарет неохотно се присъедини към нас.

— Ами не знам. Не ще да напусне тялото си.

— Какво не щял? — Гарет прокара ръка през косата си. — Това си го биваше.

Игнорирах подхвърлянето му и се загледах как Зюсман приближава към трети мъртвец на местопрестъплението — ефектна блондинка с яркочервени сако и пола. Имаше мощно излъчване на женственост и власт. Харесах я веднага. Зюсман се здрависа с нея. После и двамата се обърнаха да погледнат единствения мъртвец, все още лежащ в локва от собствената си кръв.

— Мисля, че те се познават — казах.

— Кои? — попита чичо Боб и се огледа, сякаш можеше да ги види.

— Идентифицирахте ли този човек?

— Да. — Той извади тефтерчето си, с което ми напомни, че трябва спешно да се отбия в книжарница. Всичките ми тефтерчета бяха запълнени докрай. В резултат на това записвах важната информация на ръката си и след това без да искам я измивах. — Джейсън Барбър. Адвокат в…

— „Зюсман, Елъри и Барбър“ — изрече Зюсман едновременно с чичо Боб.

— Адвокат ли си? — попитах го.

— Разбира се, че съм адвокат. А това е съдружничката ми Елизабет Елъри.

— Здравей, Елизабет — казах и протегнах ръка да се здрависам с нея. Гарет взе да си чопли носа.

— Госпожице Дейвидсън, Патрик ми каза, че можете да ни виждате.

— Да.

— Как така?

— Дълга история. Но първо — насочих се аз към лавината от въпроси, — нека изясним едно: и тримата сте съдружници в адвокатска фирма, а също и тримата сте умрели снощи, така ли?

— Кой още е умрял снощи? — попита чичо Боб и трескаво взе да рови из бележника си.

— И тримата бяхме убити снощи — поправи ме Зюсман. — Всичките с по два изстрела от деветмилиметров пистолет в главата.

— При мен фигурират само две убийства.

Вдигнах поглед към чичо Боб.

— При теб има само две убийства от снощи? Били са три.

Гарет застина, вероятно в недоумение какво съм намислила и как мога да знам подобно нещо, след като нямаше как да виждам мъртъвци и те да ми казват, че са мъртви. Просто не беше възможно.

Чичо Боб проучи тефтерчето си.

— При нас фигурират Патрик Зюсман, открит пред дома си в района на Маунтин Рън и този тук, Джейсън Барбър.

— В момента с нас са Патрик Зюсман… Трети — казах аз и отправих бърза усмивка към Зюсман — и Джейсън Барбър. Но той в момента е във фаза на отрицание. — Погледнах към него в момента, когато съдебният лекар затваряше ципа на чувала за трупове.