Ема Марс - Хотели. Първа стая

Единственото, което виждам върху хартията, е танцът на нашите изповеди, които се смесват и се преливат.

Усмихвам се. Вече съм наясно. Той вижда това и обсипва тила ми с леки целувки, подобни на освежителен дъжд, от който потрепервам, и усещам как някъде у мен, между бедрата ми, се раждат нови желания.

Желая те тотално,

пък било и фатално. Искам да прекарам живота си, като непрекъснато те изучавам, без никога да те открия цялата. Колкото по-пълно те притежавам, толкова повече тайни ще криеш в себе си. Между бедрата ти ме очаква онзи непознат и необуздан континент, пълен с толкова богатства, но ревнив към насладите, които дарява.

Обещай ми го.

(Ръкописна бележка от 18 юни 2009 г., съставена от Луи)

Ръката му отново се протяга и този път изважда нещо малко, които се побира в шепата му. Поставя го до нашето съвместно творение. Това е ключ. Не магнитна карта, а истински ключ от матов метал, който тежи в ръката. Към него е прикрепено малко картонче. Въпреки мрака успявам да прочета ръкописното послание:

Добре дошла в стая номер едно

Стая номер едно?

Едва не разкъсвам нежната пелена на мълчанието с въпроса, който напира в мен. Все пак успявам да се въздържа. Миг по-късно всичко ми става ясно. Стаите в хотел „Шарм“ нямат номера, за да може всеки да ги подреди според преживяното в тях. Според любовта, която ще дари или ще получи.

Следователно за мен „Жозефин“ завинаги ще си остане стая номер едно. Там, където получих първия оргазъм на задоволена жена, на жена, приела да капитулира в името на насладата. Стаята на нашата първа нощ.

Сиянието, което ни обгръща, не се е разсеяло. Напротив. То свети по-силно от всякога. Виждам го около нас и то ми се струва удивително познато. Сега вече никога няма да ни изостави.

В замяна на това пропуснах да отбележа, че след първата песен, тъй изпълнена със съдържание, последва нежен музикален фон, с почти хипнотично действие, който не успях да определя.

- Ноте - подсказва с усмивка той на ухото ми.

Заглавието на песента. Това е новият статут на този хотел, тъй като приехме той да бъде завинаги мястото на нашите наслади. Наше убежище. Наш дом.

Никога не съм принадлежала към категорията жени, които твърдят, че всички хотелски стаи си приличат. Че не са нищо повече от анонимно пространство, без собствен облик.

Сега вече зная защо.

Бих искала да благодаря преди всичко на моята агентка Ана Ярота.

Благодаря също така на нейния чудесен екип, който съдейства за осъществяването на този проект: Тед, Глейдис, Марк, Одри, Алексис и всички останали, на които не помня имената.

Благодаря на издателите по света, които оказаха доверие на френското ми перо, с всички негови тикове, прищевки и непреводими галицизми!

Благодаря на моя баща, че подхрани въображението ми на възрастна чрез книгите, които открих у дома през младежките си години.

Благодаря на разните татуировчици, които през всички тези месеци съдействаха по свой начин за раждането на тази книга, и особено на чудесните момичета от „Драгон Тату“.

Благодаря на Човека Азбука, далеч не толкова виртуален, колкото си въобразява той самият.

Благодаря на приятелите и близките за постоянната подкрепа и по-специално на някои от тях, които ме насърчаваха: Еманюел, която благосклонно се отнесе към написаното от мен, но също така на Вероник, Кристин, Валери, Филип, Ерик, Виржини и др.

Онези от вас, които обичат да четат на музика, могат да се запознаят с написаното от мен, слушайки следните творби (без определен ред):

Ноктюрно № 20 в до диез минор, Фредерик Шопен

More Than This, Рокси Мюзик

Neighborhood, Аркад Файър

69, еротична година, Серж Гензбур

Болеро, Морис Равел

Carma Coma, Масив Атак

Dancin’, Крис Айзък

Forever Without End, Джослин Пук

If You’ll Be Mine, Бейбибърд

Клавирно трио оп. 100 (втора част), Франц Шуберт

Burst Apart, Ди Антлърс

If You Run, Ди Боксър Ребелион

Carolin’s Fingers, Кокто Туинс

Любовта, Доминик А

Парти Дей, Козмо Вители

Shadow Magnet, Дед Кен Денс

The Last Beat of My Heart, Девочка

Something Good, Пол Хейг

By this River, Брайън Ено

Bela Lugosi’s Dead, Къмпинг Кар

Walker, Каскадьор

Willow Tree, Чад Вангален

Алина, Арво Пярт

Hoppipolla, Сигур Рос

Гносиен № 1, Ерик Сати

The Persuaders Theme, Джон Бари

I Sold My Hands For Food So Please Feed Me, Ге Уел Суун

See My Eyes, DWNTWN

Breathe, Телепопмюзик

Surface To Air, Кемикъл Брадърс

Consequence, Нотуист

Go With The Flow, Лаке

A Pure Person, Лин Цян