Ема Марс - Хотели. Първа стая

И аз наистина се забавлявам с него, нежно, както се отнасяме към драгоценна вещ. Ръката ми изглежда миниатюрна около неговия член. Едва мога да го обхвана изцяло. Харесва ми толкова голям и предназначен за мен. Галя го с върха на пръстите си и всеки път предизвиквам у него тръпка в кожената му обвивка, съпроводена с блажена въздишка. На моменти го стисвам като пленена птица, после веднага го освобождавам, за да литне отново. Друг път усещам как издутата влажна главичка пърха в шепата ми, сякаш сърцето му не познава граници и пулсира във всеки негов орган.

Ала колкото повече го галя, той толкова по-силно се измъчва. Запъхтяното дишане отстъпва място на протяжни вопли. Едно почти непрекъснато стенание. Той полудява. Накрая дълбокият му глас започва да бръмчи като досадно насекомо в ухото ми:

- Вземи ме... Вземи ме веднага.

Нека ме моли, както би сторила жена, чиито вътрешности изгарят от желание. Смутена съм от начина, по който той се отдава на волята ми. Вън вече е нощ. Телата ни се различават в мрака само по едва доловимите отблясъци от осветлението на малкия площад.

Усещам как сокът на желанието му потича по бедрото ми и се смесва с очакващия го вече там циприн. Телесните ни течности вече са едно и произхождат от един и същ порив. Все по-трудно успявам да се обуздая. Нима да бъда господарка на нашите игри не предполага да се отдам по моя начин? Да се отдам само ако пожелая това?

Коремите ни вече са долепени един до друг. Движени от диханията ни, те вече са едно цяло като прелюдия към онова сливане, което предстои. Но не бива да бързаме. Разполагаме с цял час, с цяла нощ, с цял един живот.

Той се опитва да вкара пръст в мен, но аз го изваждам, за да го прокарам по мокрите краища на вагината си, сетне по краищата на издутите устни, по непокорните къдри от външната страна до връхчето, което лакомо стърчи от тях. Моето любовно острие. Допирът на показалеца му до него изтръгва от мен нов поток сълзи. Той вече не е дивакът, който ме опустошава, наемникът, който изпълнява чужди заповеди. Той е мъжът, който ме желае цялата. Когото ще приема като победител и за когото съм приготвила моята миниатюрна триумфална арка.

Самият той знае това. Продължава натиска, описва около моя-та пъпчица кръгове, които ме влудяват, чувства това и очите му овлажняват. Притваря ги, съсредоточен върху усещанията, които предизвикват пръстите му. Наслаждава се само като гледа, че съм на път да избухна. Наслаждава се на насладата, която така успешно предизвиква у мен. Тазът ми се клати от само себе си и аз мога да контролирам движението му. Тялото започва да убягва на волята ми. Подчинява се единствено на вещите му ръце. Люлеем се в унисон, гъвкави, обтекаеми, разтърсвани на моменти от леки спазми, в танц, чиито фигури решават кои и какви да сме.

Вдигам поглед към лицето му и отчаяно диря неговия. По нас едновременно пробягва вълна. Този миг, на самия ръб на пропастта, е най-прелестният от всички, които сме преживели досега. И макар да знаем, че ни очакват още по-върховни мигове, стоим замръзнали, в опит да го продължим до безкрай. Искаме да изпием до дъно тръпчивия му вкус. Свитото ми гърло премълчава необятната си нежност и не изрича онова едничко „Обичам те“. Часът на признанията все още не е настъпил. Нека не избързваме и да оставим телата да говорят.

Докато той гали устните ми с нежна упоритост, очите ми на свой ред се притварят и чувствам как оргазмът тътне на хоризонта на корема ми, как цунами надвисва над пространството между пъпа и устните, готово да отвлече всичко със себе си. Пенисът му се притиска до бедрото ми. Луи диша все по-учестено. Дали оргазмът му ще дойде едновременно с моя? Нима е възможно да постигнем взаимно такава наслада, при това толкова бързо, само с няколко докосвания?

Аз съм жената на грехопадението, черният ангел на сладо-страстния упадък. Хващам го за ръка така, както би постъпило момиче със своя първи любовник. Отвеждам го до леглото. Разполагаме с достатъчно време, за да преоткрием нашето удоволствие, но сега аз знам точно какво искам от него. Припомням си мисълта на Сент-Егзюпери, че „да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока“.

Тази вечер за пръв път няма да правя любов, като гледам партньора си в очите. Двамата ще се отправим към насладата в една и съща посока. Оргазмите ни ще са устремени към една и съща точка, далечна и невидима. Към небосвода.

Лягам по очи. Разтварям леко бедра, за да му направя място. Под извивката на гърба задникът ми щедро и гордо очертава своята заобленост. Между краката ми лъскавата от желание цепка дискретно издава присъствието си. Същевременно никога преди не е отправяла толкова ясна, толкова гръмогласна покана. Той ляга върху мен, без да ме притиска, подобно на дълга и топла покривка от кожа и плът, здрава и мека, с неравности на определени места. Раменете и гърдите, а по-надолу коремът са невероятно стегнати и се вместват във всяка вдлъбнатина и гънка на моето тяло.