Е. Джеймс - Петдесет нюанса по-тъмно

Изгледах го ледено и усетих как кръвта ми кипва. Господин Скапаняк и маниак на тема власт и контрол. Добре че бях ядосана. По-добре ядосана, отколкото разревана.

Откъснах очи от него и се огледах за Хосе. Той разговаряше с няколко млади жени. Тръгнах към него, като обърнах гръб на моя ненаситник. Само защото ме е довел тук, трябва ли да правя всичко, което каже? Той за какъв се мисли, по дяволите?

Момичетата попиваха всяка дума на Хосе. Едната ахна, когато се приближих. Очевидно ме беше познала от снимките.

- Хосе.

- Ана. Извинете, момичета. - Хосе се ухили, прегърна ме и на мен ми стана забавно - изключителният Хосе впечатлява дамите.

- Май си ядосана - отбеляза той.

- Трябва да тръгвам - измърморих нещастно.

- Че ти току-що дойде.

- Знам, но Крисчън трябва да се връща. Снимките са фантастични, Хосе. Невероятно талантлив си.

Лицето му грейна.

- Много гот, че се видяхме.

Прегърна ме и ме завъртя във въздуха, а аз видях Крисчън в другия край на галерията. Мръщеше се, че съм в ръцете на Хосе. Тъкмо затова, нарочно, прегърнах Хосе през врата. Имах чувството, че Крисчън ще се пръсне. Погледът му потъмня, стана зловещ и той бавно се насочи към нас.

- Благодаря ти, че ме предупреди за моите снимки, Хосе.

- Извинявай, Ана. Трябваше да ти кажа. Харесаха ли ти?

- Ами... Не знам - отвърнах искрено, объркана от въпроса.

- Всичките са продадени, което означава, че някой ги е харесал. Направо велико, нали? Лицето ти вече е известно. -Притисна ме още по-близо до себе си, когато Крисчън пристъпи към нас и ме погледна възмутено, макар че Хосе не успя да го види.

Хосе ме пусна.

- Обаждай се, Ана. А, господин Грей, добър вечер.

- Много съм впечатлен, господин Родригес - отвърна ледено любезно Крисчън. - Извинявайте, но не можем да останем, защото трябва да се връщаме в Сиатъл. Анастейжа, готова ли си?

- И стисна ръката ми.

- Чао, Хосе, и още веднъж честито. - Целунах го бързо по бузата и преди да се усетя, Крисчън ме повлече навън. Знаех, че кипи от гняв, но и аз кипях от гняв.

Той огледа бързо улицата, първо на едната, след това на другата страна, пое наляво, бутна ме в една тъмна алея и ме притисна към стената. Обхвана лицето ми между дланите си и ме принуди да погледна пламналите му решително очи.

Ахнах, когато ме зацелува гневно, жестоко. Зъбите ни се сблъскаха, езикът му нахлу в устата ми.

Желанието експлодира в тялото ми като заря на Четвърти юли и аз заотвръщах на целувката му с не по-малко страст, ръцете ми се вплитаха в косата му, стискаха силно. Той изпъшка, дрезгав сексапилен звук, изригнал дълбоко от гърлото му, който отекна в мен, и ръката му се плъзна по тялото ми чак до дупето, пръстите му се впиха в плътта ми през роклята.

Вложих всичкото нетърпение и болка от последните дни в тази целувка, обвързвах го със себе си... и тогава се сетих - в този момент на заслепяваща страст, - че и той прави съвсем същото, чувства същото.

Той прекъсна целувката. Беше задъхан. Очите му блестяха от желание, разпалваха кипналата във вените ми кръв.

- Ти си само моя - изръмжа той, натъртваше на всяка дума. Пусна ме и се наведе, опря ръце над коленете си, сякаш е участвал в маратон. - За бога, Ана!

Облегнах се на стената, също задъхана, и се опитах да овладея бурната реакция на тялото си, да открия някакво спокойствие, равновесие.

- Извинявай - прошепнах, когато усетих, че съм възвърнала дъха си.

- Има защо. Знам какво правеше. Искаш ли фотографа, Анастейжа? Очевидно е, че той те иска.

Поклатих виновно глава.

- Не. Той ми е просто приятел.

- През целия си живот на съзнателен човек се опитвам да избягвам крайности в чувствата. Докато ти... ти събуждаш у мен напълно непознати чувства. Много е... - той се намръщи, докато се опитваше да намери думата, - притеснително. Обичам контрола, Ана, а когато съм с теб, той просто... - Очите му блестяха. - Просто се изпарява. Прокара ръка през косата си и си пое дълбоко дъх. '

- Ела, трябва да поговорим. А ти трябва да ядеш.

Почти ме натика в някакъв малък уютен ресторант.

- Тук става - измърмори. - Нямаме много време.

И според мен ресторантът ставаше. Дървени столове, ленени покривки, стени в същия цвят като стаята за забавления на Крисчън - наситено кървавочервено, - по стените безразборно закачени огледала в златни рамки, бели свещи и малки вази с бели рози. Гласът на Ела Фицджералд припяваше тихо за нещото наречено любов. Изключително романтична обстановка.

Сервитьорът ни заведе до маса за двама в приятно сепаре и аз седнах, изпълнена с нервно очакване какво ще каже Крисчън.