Е. Джеймс - Петдесет нюанса по-тъмно

Мама му стара! Спомних си, че когато идваше на гости, Хосе си играеше с фотоапарата, докато го извеждах и се правех на негов шофьор и асистентка. Мислех, че просто си щрака. Не предполагах, че ме е снимал, без да подозирам.

Крисчън не откъсваше очи, беше като омагьосан, очите му се местеха от една снимка към друга.

- Май не съм единственият - почти изръмжа той и забелязах, че е свил устни.

Беше ядосан.

- Извинявай. - Прониза ме със светлите си очи. След това тръгна към рецепцията.

Сега пък какво ставаше? Наблюдавах недоумяващо, докато той разговаряше с госпожица Много къса коса и червено червило. После извади портфейла си и й подаде кредитна карта.

Мама му стара! Изглежда, купуваше някоя от снимките.

- Здрасти. Ти си музата. Снимките са великолепни - стресна ме гласът на млад мъж с гъста руса коса. Усетих нечия ръка на лакътя си и разбрах, че Крисчън се е върнал.

- Вие сте късметлия - обърна се русият рошльо към Крисчън, който го прониза със студен поглед.

- Точно така - отвърна и ме дръпна настрани.

- Да не купи някоя моя снимка? - попитах.

- Някоя ли? - изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.

- Защо, две ли купи?

Той присви очи.

- Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.

Бях готова да се изкискам.

- Значи предпочиташ да си ти, така ли? - подхвърлих подигравателно.

Той ме погледна недоволно, стреснат от дързостта ми. Стори ми се обаче, че се опитва да скрие колко се забавлява.

- Честно казано, да.

- Перверзник - казах шепнешком и прехапах долната си уст-на, за да скрия напиращата усмивка.

Той не се и опита да скрие колко му е весело. Поглади замислено брадичката си.

- Много точна преценка, Анастейжа. - Поклати глава и в очите му заблестяха весели искрици.

- Бих продължила обсъждането, но съм подписала декларация за поверителност.

Той въздъхна, погледна ме и очите му потъмняха.

- Нямаш представа какво ми се иска да направя с тази твоя голяма уста - измърмори.

Ахнах, защото знаех много добре какво има предвид.

- Невъзпитан тип. - Стараех се да покажа колко съм шокирана и успях. Той нямаше ли задръжки?

Крисчън се подсмихна, след това се намръщи.

- Изглеждаш спокойна и напълно естествена на тези снимки, Анастейжа. Не те виждам често в такава светлина.

Какво? Леле! Смяна на темата - сигурно за заблуда - от игриво към сериозно.

Изчервих се и сведох очи. Той пъхна пръст под брадичката ми, вдигна главата ми и аз вдишах рязко.

- Искам да си толкова спокойна и с мен - прошепна той. Вече нямаше и следа от хумор в гласа му.

Дълбоко в мен радостта се раздвижи. „Как е възможно?“ Че ние имахме предостатъчно проблеми.

- В такъв случай престани да ме заплашваш - сопнах се.

- А ти се научи да общуваш и ми кажи какво чувстваш - сопна се в отговор той и очите му блеснаха.

Поех дълбоко дъх.

- Крисчън, ти искаш да съм подчинена. Това е основният проблем. Дължи се на определението „подчинен“, което ми пусна в един имейл. - Млъкнах и се опитах да си припомня точната формулировка. - Доколкото си спомням, синонимите бяха, цитирам: „зависим, подвластен, низш, послушен, покорен“. Не бива да те поглеждам. Не бива да разговарям с теб без твое позволение. Какво друго очакваш? - изсъсках.

Той се намръщи, а аз продължих:

- Много е объркващо, когато съм с теб. Не искам да ти се противопоставям, но пък ти харесваш „острия ми език“. Искаш покорство, освен в случаите, когато решиш, че не го искаш, за да ме накажеш. Просто не знам как да се държа с теб, когато сме заедно.

Той присви очи.

- Както винаги добре казано, госпожице Стийл. - В гласа му се прокрадна студенина. - Ела да похапнем нещо.

- Тук сме само от половин час.

- Вече видя снимките, поговори с момчето.

- Хосе. Казва се Хосе.

- Успя да поговориш с Хосе - мъжа, който последния път, когато го видях, се опита да си навре езика в стиснатата ти устичка, докато ти беше пияна и готова да си изповръщаш червата - изръмжа той.

- Никога не ме е удрял обаче - изсъсках пак.

Крисчън се намръщи и от всяка негова пора бликна ярост.

- Това беше удар под кръста, Анастейжа! - прошепна заплашително.

Пребледнях. Той прокара ръка през косата си, настръхнал от ярост, която едва успяваше да овладее. Аз го наблюдавах не по-малко гневно.

- Смятам да те заведа на вечеря. Ти се топиш пред очите ми. Намери момчето и се сбогувай.

- Моля те, нека останем още малко.

- Не. Върви веднага. Сбогувай се.