Силвия Дей: Обсебена от теб

Усмивката изчезна от лицето ѝ.

– Не мога. Щом ще започна да съобщавам на хората, че с теб сме женени, ще трябва да започна с Кари, а не мога да го направя, ако ти си наоколо. Не искам да го карам да се чувства изхвърлен от живота, който започвам да създавам с теб.

– И аз не искам да се чувствам изхвърлен.

Тя стисна ръката ми.

– Това, че всеки един от нас прекарва известно време с приятели, не омаловажава факта, че сме двойка.

– Предпочитам да прекарвам времето си с теб. Ти си най-интересният човек, когото познавам.

Тя отвори широко очи и впери поглед в мен. След това най-неочаквано се раздвижи, преди изобщо да разбера какво прави, вдигна полата си и седна в скута ми, като ме яхна. Взе лицето ми в ръце, притисна покритите си с гланц устни до моите и започна да ме целува, докато загубих ума и дума.

– Ммм – простенах аз, когато тя се отдръпна от мен, останала без дъх. Пръстите ми обвиха пищната извивка на прекрасното ѝ дупе.

– Направи го отново.

– Толкова те желая в момента – каза тя, докато изтриваше с пръст гланца от устните ми.

– Това ми харесва.

Дрезгавият ѝ смях се плъзна по цялото ми тяло.

– В момента се чувствам страхотно.

– По-добре, отколкото се чувстваше в коридора?

Доброто ѝ настроение беше заразно. Ако можех да спра времето, бих го направил точно в този момент.

– Това е по-друг вид страхотно усещане.

Започна да барабани с върховете на пръстите си по раменете ми. Когато беше щастлива... тя направо сияеше и щастието ѝ озаряваше всичко около нея. Дори мен.

– Това беше най-добрият комплимент, шампионе. Особено като се има предвид, че идва от устата на знаменития Гидиън Крос. Ти всеки ден срещаш невероятни хора.

– И искам веднага да си тръгнат, за да бъда отново с теб.

Очите ѝ блестяха.

– Господи, толкова много те обичам, че чак изпитвам болка. Ръцете ми се разтрепериха и стиснах силно бедрата ѝ, за да го прикрия. Погледът ми започна да се движи наоколо, търсех нещо, което да ме върне обратно на земята.

Само ако знаеше какво ми причиняваше с тези думи.

Прегърна ме.

– Искам да направиш нещо за мен.

– Каквото пожелаеш.

– Хайде да организираме парти. Възползвах се от възможността да сменя темата на разговора...

– Добре, ще закача люлката.

Ева се отдръпна и ме бутна по рамото.

– Не такова парти, маниак такъв.

– Колко жалко – въздъхнах аз.

Тя ми се усмихна палаво.

– Искаш ли да ти обещая люлката в замяна на партито?

– А, това вече е друга приказка. – Облегнах се назад, беше ми страшно приятно, че сме заедно. – Кажи ми какво имаш предвид.

– Пиене и приятели: твои и мои.

– Добре – съгласих се аз и обмислих възможностите. – Приемам пиенето и приятелите и предлагам да те изчукам набързо в някой тъмен ъгъл.

Тя преглътна бързо, а аз се усмихнах вътрешно. Много добре познавах ангелчето си. Задоволяването на скрития ѝ ексхибиционизъм беше нещо абсолютно необичайно за мен и въпреки че все още се удивлявах, когато си помислех за това, нямах нищо против да го правя. Бих направил абсолютно всичко, за да стигна до онзи момент, когато единственото, което я интересува, бе да бъде изцяло изпълнена от члена ми.

– Предлагаш ми твърде тежка сделка – каза тя.

– Точно това и възнамерявах.

– Добре тогава – съгласи се тя и облиза устни. – Приемам бързото изчукване и предлагам да те обработя с ръка под масата.

Вдигнах учудено вежди.

– Облечен – отвърнах на предизвикателството ѝ аз.

Чу се звук, подобен на котешко мъркане.

– Мисля, че трябва отново да си помислите, господин Крос.

– Смятам, че трябва да положите повече усилия, за да ме убедите, госпожо Крос.

Както винаги договарянето с нея бе най-приятният разговор, който трябваше да проведа през деня.

Разделихме се на двайсетия етаж, където тя излезе от асансьора и влезе във фоайето на "Уотърс Фийлд и Лийман". Бях твърдо решен да я взема в моя екип, за да работи за мен. Всеки ден разсъждавах върху стратегията за постигането на тази цел.

Когато стигнах в офиса си, асистентът ми вече беше на бюрото си.

– Добро утро – поздрави ме Скот и стана, щом видя, че приближавам. – Пиарът се обади преди няколко минути. Получават необичайно голям брой запитвания относно слух, че сте се сгодил за госпожица Трамел. Искат да знаят как да отговарят.

– Кажи им да потвърдят.

Минах покрай него и отидох до закачалката в ъгъла зад бюрото ми.

Той ме последва.

– Поздравления.

– Благодаря.