Силвия Дей: Обсебена от теб

Издишах шумно и решително, взех телефона и с натискането на един бутон набрах номера на Раул Херера. Въпреки ранния час той отговори веднага, гласът му звучеше съвсем бодро.

– Госпожа Крос и Кари Тейлър ще пътуват днес за Сан Диего – започнах аз и при тази мисъл неволно свих ръка в юмрук.

Не беше необходимо да казвам нищо повече.

– Разбрах.

– Искам до обяд на бюрото ми да има актуална снимка на Ани Лукас, както и подробна справка за това къде е била снощи.

– Ще ги имате най-късно до обяд – потвърди той.

Затворих телефона и вперих поглед в пленителното и красиво лице на Ева. Бях я снимал, без да ме забележи, в момент, в който бе щастлива, и бях твърдо решил да направя така, че до края на живота си да се чувства по същия начин. Но снощи тя беше разстроена, най-вероятно се бе сблъскала случайно с една жена, която навремето използвах. Пътищата ми отдавна не се бяха пресичали с тези на Ани, но ако тя по някакъв начин притесняваше жена ми, щеше отново да се сблъска с мен. Скоро.

Отворих пощата и започнах да преглеждам имейлите си, отговорих набързо на най-неотложните и постепенно напредвах към писмото, което привлече вниманието ми от самото начало.

Почувствах присъствието на Ева още преди да я видя.

Вдигнах глава и пръстите ми забавиха движението си по клавиатурата. Неочаквано появилото се желание успокои напрежението, което изпитвах, когато не бях с нея. Облегнах се назад, за да мога по-добре да се насладя на гледката.

– Станала си рано, ангелчето ми.

Ева стоеше до вратата с ключовете в ръка, русата ѝ коса бе секси разрошена и падаше до раменете, бузите и устните ѝ бяха поруменели от съня, а пищното ѝ тяло беше облечено в потник и шорти. Не носеше сутиен, сочните ѝ гърди образуваха мека извивка под памучната материя. Дребна и с фигура, която караше мъжете да падат на колене, тя често ми напомняше колко различна е от жените, с които бях сниман, преди да се срещна с нея.

– Събудих се и веднага усетих, че ми липсваш – отвърна тя с онзи гърлен глас, който винаги ми действаше възбуждащо. – Кога стана?

– Преди малко. – Бутнах клавиатурата, за да ѝ направя място да седне на бюрото.

Доближи до мен с босите си крака, прелъстявайки ме без каквото и да е усилие. В момента, в който я видях, разбрах, че тя ще ме унищожи. Видях това обещание в очите ѝ и в начина, по който се движеше. Където и да отидеше, мъжете се обръщаха след нея. Желаеха я. Също както я желаех и аз.

Хванах я за китката, когато се приближи, и реших да я придърпам да седне в скута ми. Наведох глава и обхванах с устни зърното на гърдата, започнах да го смуча с дълги силни движения. Чух как пое дълбоко въздух, усетих как тялото ѝ се изви и вътрешно се усмихнах. Можех да правя с нея каквото си поискам. Тя ми беше дала това право. Това бе най-големият подарък, който някога бях получавал.

– Гидиън.

Сложи ръце на главата ми и прокара пръсти през косата ми.

Вече се чувствах безкрайно по-добре.

Вдигнах глава и я целунах, усетих аромата на канела от пастата ѝ за зъби, както и още един, който можеше да бъде единствено неин.

– Хм?

Докосна лицето ми и ме изгледа изпитателно.

– Пак ли имаше кошмар?

Въздъхнах шумно. Винаги успяваше да разбере какво е станало. Не съм сигурен, че някога ще свикна с това. Прокарах палеца си по влажната памучна материя, залепнала за зърното ѝ.

– Бих предпочел да говоря за мокрите сънища, за които ме вдъхновяваш в момента.

– Какъв беше кошмарът ти?

Свих устни, подразнен от настоятелността ѝ.

– Не помня.

– Гидиън...

– Зарежи това, ангелче.

Ева настръхна.

– Искам само да ти помогна.

– Знаеш как да го направиш.

– Сексманиак.

Гушнах я по-силно. Не можах да намеря думите, с които да ѝ обясня какво изпитвах, когато я прегръщах, затова зарових глава в извивката на врата ѝ и вдишах аромата на кожата ѝ, който така много обичах.

– Шампионе.

Нещо в тона ѝ ме накара да застана нащрек. Отдръпнах се бавно и плъзнах поглед по лицето ѝ.

– Кажи ми какво има.

– Става въпрос за Сан Диего... – Сведе поглед и прехапа долната си устна.

Стоях неподвижно в очакване да разбера накъде води този разговор.

– "Сикс-Найнтс" ще бъдат там – изрече тя най-накрая.

Не се бе опитала да скрие това, което и бездруго знаех, и това ми подейства успокояващо. Но усетих как постепенно ме обзема друг вид напрежение.

– Искаш да ми кажеш, че това е проблем за теб. – Гласът ми беше равен, но далеч не бях спокоен.

– Не, не е проблем – отвърна тя тихо, а пръстите ѝ неспокойно подръпваха косата ми.