Силвия Дей: Обсебена от теб

– Не ме лъжи.

– Не те лъжа. – Пое дълбоко дъх и ме погледна право в очите. – Нещо не е както трябва. Чувствам се объркана.

– Какво по-точно те обърква?

– Не ми говори по този начин – каза тя тихо. – Не искам изведнъж да ставаш студен към мен и да ме изолираш.

– Ще трябва да ме извиниш. Когато чувам как съпругата ми казва, че се чувства объркана по отношение на друг мъж, не мога да бъда в добро настроение.

Тя се извъртя и стана от скута ми, оставих я да го направи, за да мога да я наблюдавам – да вперя поглед в нея, – докато се намирахме на известно разстояние един от друг.

– Не знам как да го обясня. Съзнателно не обърнах внимание на ледената топка в стомаха ми.

– Опитай.

– Просто... – Тя продължи да гледа надолу и да дъвче устната си. – Има нещо... незавършено.

Стана ми горещо, нещо притисна гърдите ми.

– Той възбужда ли те, Ева?

Тя застина.

– Не е това.

– А какво е? Гласът му? Татуировките? Магическата му пишка?

– Престани. И без това не ми е лесно да говоря за него. Не го прави още по-трудно.

– На мен също ми е ужасно трудно – срязах я и се изправих.

Огледах я от глава до пети, исках да я изчукам и накажа в същото време. Исках да я завържа, да я заключа, така че да е далеч от всеки, който би могъл да застраши влиянието ми над нея.

– Той се отнесе към теб като към боклук, Ева. Да не би да си го забравила, след като видя клипа на "Златна"? Нуждаеш ли се от нещо, което аз не мога да ти дам?

– Не ставай глупак.

Тя скръсти ръце и застана в отбранителна поза, което ме ядоса още повече.

Обичах я открита и нежна. Нуждаех се изцяло от нея. Понякога полудявах от това, че означаваше толкова много за мен. Тя беше единственото нещо, което не можех да си представя да загубя. А тя казваше единственото нещо, което нямах сили да чуя.

– Моля те, не се дръж грозно по този повод – прошепна тя.

– Държа се невероятно цивилизовано, като се има предвид колко бесен се чувствам в момента.

– Гидиън.

Чувството за вина помрачи сивите ѝ очи и след малко в тях заблестяха сълзи.

Отместих поглед.

– Недей!

Но тя както винаги прозря в мен.

– Не исках да те нараня. Диамантеният пръстен на безименния ѝ пръст – моят знак, че я притежавам – отрази светлината и хвърли по стената множество искри в различни нюанси.

– Никак не ми е приятно, че си разтревожен и сърдит. Мен също ме боли, Гидиън. Не го искам. Кълна се, че е така.

Чувствах се неспокоен, отидох до прозореца и се опитах да намеря онзи покой, който щеше да ми помогне да се справя със заплахата Брет Клайн. Бях направил всичко по силите си. Бях изрекъл клетвата, сложил пръстена на пръста ѝ. Бях я обвързал по всякакъв възможен начин. И въпреки всичко това не беше достатъчно.

Градът се простираше пред мен, но гледката бе закрита от по-високите сгради. От мезонета си виждах километри напред. Но от апартамента ми в Горен Уест Сайд, който бях наел в съседство с този на Ева, изгледът беше ограничен. Не можех да видя безкрайната плетеница от улици, задръстени с жълти таксита, или отблясъците, които слънцето хвърляше по безбройните стъкла на небостъргачите.

Можех да дам на Ева Ню Йорк. Можех да ѝ дам света. Невъзможно бе да я обичам повече, това чувство изцяло ме поглъщаше. И въпреки това някакъв глупак от миналото ѝ се опитваше да ме измести.

Спомних си я в прегръдките на Клайн, целуваше го отчаяно – така, както би трябвало да целува само мен. Като си представех възможността все още да изпитва страст към него, ми идваше да унищожа нещо пред себе си.

Стиснах юмруци така силно, че кокалчетата ми изскочиха.

– Необходимо ли е вече да си дадем почивка един от друг? Да отделиш известно време на Клайн, за да изясниш чувствата си? Може би и аз трябва да постъпя по същия начин и да помогна на Корин да се справи със своето объркване?

Ева пое тежко въздух, когато чу да споменавам името на бившата си годеница.

– Сериозно ли говориш?

Настъпи ужасно мълчание.

След това тя каза:

– Поздравления, мръснико. Току-що ме нарани повече, отколкото той някога го е правил.

Обърнах се точно навреме, за да видя как тя излиза от стаята, ходеше вдървено, гърбът ѝ беше напрегнат. Ключовете, които бе използвала, за да влезе в апартамента, бяха на бюрото и като видях, че ги е оставила там, усетих, че ме обхваща отчаяние.

– Спри!

Хванах я, а тя започна да се съпротивлява, случващото се между нас ми беше толкова познато – Ева бягаше, а аз я преследвах.

– Пусни ме!