Силвия Дей: Обсебена от теб

Затворих очи и притиснах лице в нея.

– Няма да му позволя да те отнеме от мен.

– В момента съм ти толкова бясна, че ми идва да те ударя.

Исках да го направи. Исках да усетя болката.

– Хайде, давай.

Тя впи нокти в ръцете ми.

– Пусни ме, Гидиън.

Обърнах я и я притиснах в стената на коридора.

– Какво очакваш да направя, когато ми казваш, че се чувстваш объркана заради Брет Клайн? Имам чувството, че вися на ръба на скала и ръцете ми постепенно се изплъзват.

– Значи се нахвърляш върху мен, за да успееш да се задържиш? Защо най-после не проумееш, че нямам намерение да ходя никъде?

Стоях, вперил поглед в нея, и се опитвах да измисля какво да кажа, така че да оправя нещата между нас. Долната ѝ устна започна да трепери и аз... се предадох.

– Кажи ми как да се справя с това – казах аз дрезгаво, хванах я за китките и леко я притиснах. – Кажи ми какво да направя.

– Искаш да кажеш, как да се справиш с мен, така ли? – попита тя и изпъна рамене. – Защото аз съм сбърканата тук. Познавах Брет в онзи период от живота си, когато се мразех, но исках другите да ме обичат. А сега той се държи с мен точно така, както ми се искаше тогава, и това ме побърква.

– Господи, Ева. – Притиснах тялото си по-силно към нея. – Как да не се чувствам заплашен при това положение?

– Би трябвало да ми имаш доверие. Казах ти го, защото не искам да се въртят разни глупости из главата ти и да почнеш да си правиш изводи. Исках да бъда честна с теб, така че да не се чувстваш застрашен. Знам, че има някои неща, които трябва да изясня сама за себе си. Този уикенд ще се срещна с доктор Травис и...

– Психоаналитиците не могат да решат всеки проблем!

– Не ми викай.

Опитах се да потисна желанието си да забия юмрук в гипсовата стена зад гърба ѝ. Сляпата вяра на жена ми, че терапевтите могат да решат всеки проблем, направо ме вбесяваше.

– Не можем да ходим при проклетия доктор всеки път, когато имаме някакъв проблем. В този брак сме само ти и аз. А не всички психиатри на този свят!

Тя вирна брадичка, стисна челюст и прие онова решително изражение, което ме влудяваше. Никога не отстъпваше, освен когато бях вкарал члена си в нея. Тогава се оставяше изцяло в ръцете ми.

– Ти може и да си мислиш, че нямаш нужда от помощ, шампионе, но аз знам, че имам.

– Това, от което се нуждая, си ти – отвърнах аз и обхванах главата ѝ с ръце. – Имам нужда от жена си.

Имам нужда тя да мисли за мен, а не за друг мъж.

– Започвам да си мисля, че щеше да е по-добре да не ти бях казала нищо.

Извих подигравателно устни.

– Знам какво чувстваше. Видях го със собствените си очи.

– Господи. Ти, луд ревнивец... – простена тя тихо. – Защо не можеш да разбереш колко много те обичам? Брет изобщо не може да се сравнява с теб. Изобщо. Но, честно казано, в момента въобще не ми се спори с теб.

Усетих съпротивата ѝ, опитваше се да се освободи от мен. Държах се за нея, сякаш бе спасителен пояс.

– Не виждаш ли какво ми причиняваш?

Ева омекна в ръцете ми.

– Не те разбирам, Гидиън. Как можеш просто да натиснеш ключа и да изключиш чувствата си? След като знаеш какво изпитвам към Корин, как можеш да ми говориш такива неща за нея?

– Ти си причината, поради която дишам, не мога да изключа това – казах аз и плъзнах устни по бузата ѝ. – Мисля само за теб. През целия ден. Всеки ден. Каквото и да правя, все ти си ми в ума. Там няма място за никой друг. Това, че ти можеш да мислиш и за него, просто ме убива.

– Изобщо не ме слушаш.

– Просто стой далеч от него.

– Това означава да избегна проблема, а не до го реша – заяви тя и впи пръсти в кръста ми. – На парчета съм, Гидиън, много добре го знаеш. Сега се опитвам отново да ги събера.

Обичах я точно такава, каквато си беше. Защо това не ѝ беше достатъчно?

– Благодарение на теб сега съм по-силна отвсякога – продължи тя, – но в мен все още има пукнатини и когато ги открия, трябва първо да разбера какво ги е причинило, а после да се опитам да ги запълня. Завинаги.

– Какво, по дяволите, означава това?

Мушнах ръце под потника ѝ, исках да усетя голата ѝ кожа.

Тя настръхна и ме бутна назад, отхвърляше ме.

– Гидиън, не...

Впих устни в нейните. Вдигнах я и я сложих да легне на пода. Започна да се бори с мен, а аз изръмжах:

– Не се съпротивлявай.

– Не можем да решим проблемите си с чукане.

– Само искам да те изчукам.

Вкарах палци в ластика на шортите ѝ и ги смъкнах. Изпитвах неистово желание да проникна в нея, да я обладая, да усетя, че се предава. Бях готов да направя всичко, само и само да заглуша гласа, който ми казваше, че съм прецакал всичко. Отново. И този път нямаше да ми бъде простено.