Силвия Дей: Обсебена от теб

– Пусни ме – каза тя и се завъртя по корем.

Обвих ръце около бедрата ѝ, когато тя се опита да изпълзи далеч от мен. Можеше да ме отблъсне, използвайки наученото по време на тренировките, както и да ме отреже само с една дума. Нейната кодова дума за сигурност...

– Кросфайър.

Ева замръзна, когато чу гласа ми и тази единствена дума, която трябваше да предаде силата на емоциите, бушуващи в мен.

И тогава – точно в окото на бурята – нещо като че ли се пречупи. Усетих как в мен избухна жестока позната тишина, която заглуши паниката, унищожаваща самоувереността ми. Замрях, готов да поема неочаквано появилото се спокойствие. Много отдавна не бях изпитвал това зашеметяващо преминаване от състояние на хаос към пълен контрол. Само Ева можеше да ме разтърси така дълбоко и да ме върне обратно във времето, когато бях оставен на благоволението на всичко и всеки.

– Ще спреш да ми се съпротивляваш – казах съвсем спокойно. – А аз ще ти се извиня.

Тя се отпусна в ръцете ми. Подчини се незабавно и безусловно. Контролът отново беше в мои ръце. Вдигнах я и я придърпах към себе си, така че да седне на бедрата ми. Ева се нуждаеше от контрола, който упражнявах над нея. Когато се колебаех, тя се опитваше да ме отхвърли, което още повече ме вадеше от равновесие. Получаваше се порочен кръг и трябваше да се постарая да овладея ситуацията по-добре.

– Съжалявам.

Съжалявах, че я нараних. Съжалявах, че загубих контрол над нещата. Чувствах се напрегнат след кошмара – нещо, което тя интуитивно беше усетила, – и тъй като непосредствено след това ме бе бомбардирала с приказките си за Клайн, не бях имал достатъчно време да дойда отново на себе си.

Щях да се справя с него. По никакъв начин нямаше да я изпусна. Точка. Нямаше други варианти.

– Имам нужда от подкрепата ти, Гидиън.

– Трябва на всяка цена да му кажеш, че си се омъжила.

Облегна глава на бузата ми.

– Ще го направя.

Преместих я така, че да седне в скута ми, облегнах се на стената и я притиснах до себе си. Тя обви ръце около врата ми и всичко отново си дойде на мястото.

Плъзна ръка по гърдите ми.

– Шампионе...

Познавах тази нотка в гласа ѝ, като че ли се опитваше да ме придума за нещо. Моментално се възбудих, горещата ми кръв закипя. Подчинението винаги възбуждаше Ева, а нищо друго не ме възпламеняваше така, както тази нейна реакция.

Прокарах ръка през косата ѝ и стиснах в юмрук меките златисти кичури, забелязах как клепачите ѝ натежават в резултат от нежното подръпване. Движенията ѝ бяха ограничени, беше изцяло под мой контрол и това ѝ харесваше. Нуждаеше се от това усещане точно толкова, колкото и аз.

Впих устни в нейните.

След това я обладах.

Докато Ангъс ни караше към службата, прегледах ангажиментите си за деня и се замислих за полета на жена ми тази вечер в осем и половина.

Хвърлих поглед към нея.

– Ще летиш с един от самолетите ми до Калифорния.

През това време тя гледаше през прозореца на бентлито и изучаваше града с обичайния си жив интерес. Сега извърна поглед към мен.

Аз съм роден в Ню Йорк. Израснал съм в този град и в околностите му и след време започнах да го чувствам като свое родно място. В някакъв момент просто престанах да го забелязвам. Но Ева бе привлечена и очарована от родния ми град и това ме накара да го преоткрия отново. Не го изучавах със страстта, която тя проявяваше, но въпреки това започнах да гледам на него по нов начин.

– Така ли? – попита тя с тон, който предизвикваше, но погледът ѝ издаде привличането, което изпитваше към мен.

Погледът ѝ, който сякаш казваше "Ела ме изчукай", ме държеше в непрекъсната готовност.

– Точно така – отговорих аз и затворих калъфа на таблета си. – Така ще пътуващ по-бързо, по-комфортно и по-безопасно.

Тя изви устни.

– Добре.

Начинът, по който едновременно ме дразнеше и развеселяваше, направо ме побъркваше; караше ме да искам да се държа лошо и грубо е нея, докато почувствам, че напълно ми се е подчинила.

– Ти ще кажеш на Кари – продължи тя, прехвърли единия си крак върху другия, така че се видя дантеленият ръб на чорапите ѝ, и за миг мернах част от жартиера ѝ.

Беше облякла червена блуза без ръкави, бяла пола и сандали на висок ток е много каишки. Облеклото ѝ бе напълно подходящо за офиса, но тялото ѝ го правеше невероятно секси. Между нас сякаш протичаше ток, съвсем ясен знак, че двамата бяхме създадени един за друг и си пасвахме идеално.

– Покани ме да дойда с теб – казах аз, никак не ми беше приятна мисълта, че ще прекара целия уикенд далеч от мен.