Силвия Дей - Обсебена от теб

Изстенах, в мен като шампанско се лееше искряща еуфория, земята се люлееше под краката ми, затова се прилепих към него за баланс, ръцете ми обвиха китките му.

Издадох звук на протест, когато той се отдръпна, устните ми бяха болезнени и подути, вагината ми бе мокра от желание.

– Ще ме накараш да свърша – промърмори той, неспособен да се сдържи да не докосне е устни моите още веднъж. – Близо съм.

– Не ми пука.

Устните му се извиха в усмивка и прогониха сенките.

– Следващия път, когато свърша, ще бъда вътре в теб.

Поех си треперливо въздух при тази мисъл. Исках това и в същото време знаех, че сега ще е прекалено рано. Че прекалено лесно ще се върнем към нездравословния модел на поведение, който си бяхме създали.

– Гидиън...

Усмивката му стана тъжна.

– Предполагам, че за момента кафе и кроасан ще ни бъдат достатъчни.

В този момент го обичах толкова много. Импулсивно свалих шапката му и му лепнах голяма звучна целувка по устата.

– Господи – въздъхна той, погледът му беше толкова нежен, че отново ми се доплака. – Липсваше ми толкова дяволски много.

Плъзнах отново шапката на главата му и го хванах за ръка, поведох го към ниските метални огради, отделящи външната зона за сядане от потока пешеходци. Влязохме в кафенето и седнахме на маса до прозореца, Гидиън от едната страна, аз от другата. Но не спирахме да се държим за ръце, пръстите ни се галеха и милваха, всеки от двамата докосваше брачната халка на другия. Поръчахме, когато сервитьорката дойде с менюто, а после отново насочихме вниманието си един върху друг.

– Дори не съм гладна – казах му.

– Поне не за храна – отвърна той. Хвърлих му престорено гневен поглед, който го накара да се усмихне. После му разказах за контраофертата, която "Уотърс Фийлд и Лийман" бяха направили на Марк.

Изглеждаше ми неправилно да говоря за нещо така прозаично, толкова обикновено, когато сърцето ми танцуваше от любов и облекчение, но трябваше да продължим да говорим. Да се свържем отново, не беше достатъчно; исках пълно и абсолютно помирение. Исках да се преместя в ремонтирания мезонет с него, да започнем живота си заедно. За да направим това, трябваше да продължим да говорим за нещата, които бяхме избягвали през цялата си връзка.

Гидиън кимна мрачно, когато приключих.

– Не съм изненадан. Проект като този трябва да бъде управляван от някой от партньорите. Марк е добър, но е младши мениджър. "Ланкорп" сигурно са оказали доста натиск, за да го получат. И теб. Това искане е доста необичайно, за да даде на партньорите повод за тревога. Замислих се за водка "Кингсман"

– Ти направи същото нещо.

– Така е, направих го.

– Не знам какво ще реши той. – Погледнах към сплетените ни ръце. – Но му казах, че не мога да работя по кампанията на "Фейз уан", дори ако той остане да я ръководи.

Ръката на Гидиън стисна по-силно моята.

– Ти имаш основателни причини да правиш нещата, които правиш – казах тихо, – дори на мен да не ми харесват.

Той си пое бавно и дълбоко въздух

– Ще дойдеш ли с него в "Крос индъстрис", ако той се премести?

– Още не съм сигурна. В момента до голяма степен съм изпълнена с негодувание. Ако това не се промени, работните ни отношения няма да са здравословни за никого.

Той кимна.

– Справедливо.

Сервитьорката се върна с поръчката ни. Аз и Гидиън се пуснахме, защото се налагаше да направим място за чиниите върху подложките за хранене. Когато тя се отдалечи, между нас се спусна тягостна тишина. Имахме да си кажем още много, но първо трябваше да си изясним толкова неща.

Той се прокашля.

– Тази вечер, след часа с доктор Питърсън, може ли да те изведа на вечеря?

– Да – приех нетърпеливо, благодарна, че можем да подминем тази неловкост и да действаме. – Ще ми бъде приятно.

Видях как облекчение, подобно на моето собствено, смекчи твърдата линия на раменете му и исках да направя нещо, за да го подсиля още.

– Уил попита дали бихме искали да пийнем по нещо с него и Натали тази седмица.

Сянка на усмивка докосна устните на Гидиън.

– Мисля, че би било чудесно.

Малки стъпки. Щяхме да започнем с тях и да видим къде ще ни отведат. Оттласнах се от масата и се изправих. Гидиън стана бързо на крака и ме погледна тревожно. Заобиколих масата и седнах до него, като го изчаках да седне отново, за да се облегна на него.

Ръката му ме обгърна и той ме придърпа плътно в извивката на шията си. От него се изтръгна мек звук, когато се сгуших там.

– Все още съм ти ядосана – казах му.