Силвия Дей - Обсебена от теб

– Поне ще имаш Мегуми и Уил.

– И това е вярно – съгласих се аз. Лежахме известно време в приятна тишина.

После той каза:

– Изглежда, ти и аз просто си плуваме насам-натам в лодката "Да пукна, ако знам".

– Трей ще се обади – уверих го, въпреки че все още нямах представа какво ще каже Трей, когато го направи.

– Естествено. Той е добър човек. Няма да ме остави да се чудя. – Кари звучеше толкова изтощен. – Това, което ме вълнува, е какво ще каже, а не кога.

– Знам. Любовта трябва да е по-лесно нещо – оплаках се.

– Ако това беше романтична комедия, щеше да се казва "Наистина ужасна любов".

– Може би трябваше да се придържаме към "Сексът и градът".

– Пробвах това. В резултат получих "Позабременяла". Трябваше да избера да съм "40-годишен девственик", но вече имах значителна преднина.

– Можем да напишем наръчник "Как да разкараш гаджето за 10 дни".

Кари ме погледна.

– Идеално, мамка му.

Сряда сутрин ме удари като след махмурлук.

Да се приготвям за работа в дома на майка ми, помогна да не усещам липсата на Гидиън толкова много, но със сигурност не ме спаси от майка ми, която ме побъркваше, като непрестанно ми говореше за сватбата. Дори Стантън със своята безкрайна способност да опрощава невротичността на майка ми току ми отправяше съчувствени погледи, когато беше наоколо.

Не можех да мисля за сватбата сега. Не можех да мисля отвъд поредния час на деня. Само така успявах да се справя – час по час.

Когато излязох от лобито на улицата, видях, че вместо Раул с мерцедеса ме чака Ангъс с бентлито. Успях да се усмихна, искрено зарадвана да го видя, но също така бях предпазлива.

– Добро утро, Ангъс. – Кимнах с брадичка към колата и прошепнах: – Той вътре ли е?

Поклати глава, после докосна ръба на старомодната си шофьорска шапка.

– Добро утро, госпожо Крос.

Стиснах рамото му за миг, преди да се плъзна през отворената от него врата на задната седалка. За съвсем кратко време се придвижихме в сутрешния трафик и се запътихме към центъра на града.

Наведох се напред и попитах:

– Как е той?

– По-зле от теб, предполагам. – Той ме погледна за кратко, преди да насочи вниманието си отново към трафика. – Той страда, девойче. Миналата нощ беше най-тежката.

– Господи. – Отпуснах се назад на седалката, нямах идея какво да правя. Не исках Гидиън да страда. Вече се беше мъчил прекалено много.

Извадих смартфона си и му изпратих съобщение. "Обичам те." Отговорът му дойде почти светкавично. "Звъня ти. Моля те, вдигни."

Секунда по-късно телефонът извибрира в ръката ми и снимката му се появи на екрана. Да видя лицето му, след като бях прекарала последните няколко дни, избягвайки всячески образа му, беше като бърз удар с нож в сърцето. Също толкова се страхувах да чуя гласа му Не знаех дали ще мога да бъда силна. И нямах отговорите, които той търсеше от мен.

Гласовата ми поща се включи и телефонът замря. След това започна веднага да вибрира отново.

Вдигнах и притиснах телефона до ухото си, без да говоря.

Отсреща се чуваше само тишина за един дълъг бездиханен миг.

– Ева?

Очите ми се наляха със сълзи при звука от гласа на Гидиън, дрезгавината в него беше толкова дълбока, сякаш гърлото му беше продрано. Още по-лоша беше надеждата, която чух в начина, по който произнесе името ми; отчаяният копнеж.

– Няма проблем, ако не искаш да говориш – каза той дрезгаво. – Просто... – Чух как издиша треперливо. – Съжалявам, Ева. Искам да знаеш, че съжалявам и че ще направя каквото искаш от мен. Просто искам да оправя нещата.

– Гидиън... – Долових как той си пое рязко въздух, когато изрекох името му. – Вярвам ти, че съжаляваш че сега не сме заедно. Но също така вярвам, че би направил нещо такова отново. Опитвам се да разбера дали мога да се примиря с това.

Тишина увисна на линията помежду ни.

– Какво означава това? – попита той накрая. – Какъв е другият вариант?

Въздъхнах, внезапно се почувствах толкова уморена.

– Нямам никакви отговори. Затова стоях настрана. Искам да ти дам всичко, Гидиън. Никога не искам да ти казвам "не", толкова е трудно за мен. Но точно сега се страхувам, че ако направя този компромис, ако остана с теб, знаейки какъв си, съзнавайки, че няма да се промениш, просто ще се изпълня с горчивина срещу теб и накрая ще спра да те обичам.

– Ева... Господи. Не казвай това! – Той дишаше трудно. – Казах на доктор Питърсън. За Хю.

– Какво? – Вдигнах рязко глава. – Кога?

– Снощи. Казах му всичко. За Хю. За Ан. Той ще ми помогне, Ева. Каза ми някои неща... – Той спря за миг. – Те имаха смисъл. Относно мен и това как да се държа с теб.