Силвия Дей: Обсебена от теб

Празничната музика ме караше да се чувствам така, сякаш съм отишла на ваканция на екзотично място, а богатият аромат на подправки накара стомаха ми да се обади за пръв път от дни.

Потрих ръце.

– Нека го решим.

Стивън кимна.

– Ева е права. Слушаме те.

Марк избута менюто настрана и подпря лакти на масата.

– И така, тази сутрин господин Уотърс ми каза да започвам работа по кампанията на "Ланкорп".

– Супер! – изръкоплясках.

– Не бързай толкова. В контекста на това трябваше да му дам предизвестието си. Надявах се да мога да изчакам до петък, но те имат нужда от някого, който да остане с клиента докрай, а не само през първия месец.

– Имаш право – признах аз, усмивката ми угасна. – Колко неприятно все пак.

– Беше отвратително, но... – Той сви рамене. – Нещата са такива, каквито са. После той помоли и останалите партньори да дойдат. Те ми казаха, че от ръководството на "Ланкорп" от самото начало, когато са отправили запитване към агенцията, са настоявали аз да оглавявам кампанията. И то до такава степен, че партньорите се тревожат, че ще загубят проекта, ако не го ръководя аз.

Стивън се ухили и го плесна по рамото.

– Това обичам да чувам!

Марк се усмихна смутено.

– Да, определено си беше стимул. Както и да е, те ми предложиха по-висок пост и увеличение на заплатата, ако остана.

– Еха. – Облегнах се назад. – Това е сериозен стимул.

– Не могат да ми предложат това, което Крос ми предложи. Дори половината не могат, но нека сме честни, той ми дава прекалено много.

– Ти така си мислиш – изсумтя Стивън. – Заслужаваш си всеки цент.

Кимнах, въпреки че имах само бегла идея какво му е предложил Гидиън.

– Съгласна съм.

– Но аз чувствам, че дължа на "Уотърс Фийлд и Лийман" някаква лоялност. – Марк потри брадичката си. – Те винаги са били добри към мен и искат да ме задържат, въпреки че знаят, че се поддавам на предложения от други компании.

– Ти си им осигурявал добра работа години наред – възрази Стивън. – Получили са много от теб. Не им дължиш никакви услуги.

– Знам това. И нямах нищо против да оставя зад себе си празния офис, защото те могат да го запълнят достатъчно бързо. Но ми е трудно, като си помисля, че евентуално ще ги лиша от кампанията на "Ланкорп", като си тръгна.

– Но това решение не зависи от теб – отбелязах аз. – Ако "Ланкорп" не останат с агенцията, това си е тяхна работа.

– Аз също се опитах да извъртя така нещата. Но все пак не е нещо, което искам да видя.

Сервитьорът дойде да вземе поръчката ни. Погледнах Стивън.

– Ще имаш ли честта?

– Разбира се.

Той погледна Марк, който кимна бързо, за да покаже, че иска същото. Стивън поръча за всички ни.

Изчаках, докато отново останем сами, за да заговоря, без да знам как да кажа това, което трябваше. В крайна сметка реших да съм пряма.

– Не мога да работя по кампанията за "Фейз уан".

Марк и Стивън се втренчиха в мен.

– Вижте, семейство Ландън и семейство Крос се познават от миналото – обясних аз, – между тях съществува неприязън. Гидиън има известни притеснения и аз разбирам защо. Това ми е достатъчно, за да бъда предпазлива.

Марк се намръщи.

– Ландън знае коя си. Той няма проблем с това.

– Знам. Но конзолата "Фейз уан" е доста важен продукт. Достъпът до нея е свързан с известна доза риск и не искам да допринасям за това по никакъв начин.

Беше ми трудно да призная, че Гидиън беше прав, защото знаех, че и аз бях. Което ни поставяше в безизходица, от която не знаех как да изляза.

Стивън се наклони по-близо и ме погледна изучаващо.

– Говориш сериозно.

– Страхувам се, че да. Не че твоето решение трябва да е повлияно от мен по какъвто и да е начин, Марк, но реших, че трябва да ти кажа.

– Не съм сигурен, че разбирам – каза Марк.

– Тя ти казва, че ако останеш на старата си работа, ще загубиш както пари, така и асистентката си – уточни Стивън. – Или можеш да се прехвърлиш в "Крос индъстрис", както вече си се съгласил да направиш, да получиш парите си и да задържиш Ева.

– Е... – Господи. Това беше по-трудно, отколкото си мислех. Бях чувала това преди, но сега го изживявах: "Всяка жена, губеща или напускаща работа, която обича, заради мъж, ще съжалява за това". Кое ме караше да мисля, че съм някакво изключение? – Не мога да кажа все още дали ще се прехвърля заедно с теб.

Марк се отпусна назад на виниловото сепаре с цвят бордо.

– Става все по-зле и по-зле.

– Не казвам окончателно, че няма да го направя – опитах се да демонстрирам, че не е от голямо значение. – Не съм сигурна, че аз и Гидиън трябва да работим заедно. Искам да кажа, не съм сигурна, че той трябва да ми е шеф... или каквото и да е там. Знаеш какво имам предвид.