Силвия Дей: Обсебена от теб

Набрах номера му.

– Ангелче. – Вдигна още при първото иззвъняване, гласът му беше дрезгав.

– Всичко наред ли е?

– Да. Не. – Той издиша рязко. – Имах кошмар.

– О! – Премигнах нагоре към балдахина, който не виждах в тъмнината. Майка ми беше фен на затъмняващите драперии; казваше, че са необходими в град, който никога не угасва напълно. – Съжалявам.

– Напоследък ми се случва често – каза той уморено. – Всеки път, когато заспя.

Сърцето ме заболя още повече. Изглеждаше невъзможно той да понесе толкова много болка, но винаги имаше още. Бях научила това много отдавна.

– Стресиран си, Гидиън. Аз също не спя добре. – А после, защото трябваше да бъде казано, добавих: – Липсваш ми.

– Ева...

– Съжалявам. – Потърках очи. – Може би не трябваше да го казвам.

Може би това беше смесен сигнал, който само щеше да влоши нещата за него. Чувствах се виновна, че се държа настрана, въпреки че знаех, че имам основателна причина да го правя.

– Не, нуждая се да го чувам. Страх ме е, Ева. Никога не съм чувствал такъв страх. Страхувам се, че няма да се върнеш... че няма да ми дадеш още един шанс.

– Гидиън...

– Отначало сънувах баща си. Вървяхме по плажа и той ме държеше за ръка. Напоследък сънувам плажа много често.

Преглътнах трудно, гърдите ме боляха.

– Може би това означава нещо.

– Може би. В съня си бях малък. Трябваше да погледна нагоре, за да видя лицето на баща ми. Той се усмихваше, но аз винаги си го спомням усмихнат. Въпреки че към края го чувах често да се кара с майка ми, не мога да си спомня никакво друго изражение на лицето му освен усмивка.

– Сигурна съм, че си го карал да се чувства щастлив. И горд. Вероятно винаги се е усмихвал, когато те е поглеждал.

Той замълча за момент и аз помислих, че може би това бе всичко. После той продължи:

– Видях те на плажа пред нас как се отдалечаваш.

Претърколих се на една страна, слушайки напрегнато.

– Бризът развяваше косата ти, а слънцето я осветяваше. Помислих си, че е красиво. Посочих те на баща ми. Исках да обърнеш глава, за да можем да видим лицето ти. Знаех, че си прекрасна. Исках той да те види.

Очите ми се напълниха със сълзи, които преляха и намокриха възглавницата ми.

– Опитах се да затичам след теб. Дърпах ръката му, а той ме задържаше назад, смееше се, че преследвам хубави момичета на моята възраст.

Можех да си представя гледката съвсем ясно в ума си. Почти можех да усетя ударите на бързия ветрец в косата си и да чуя вика на гларусите. Можех да видя малкия Гидиън в картината, която ми беше описал, и красивия, харизматичен Джефри Крос.

Исках такова бъдеще. Гидиън да върви по плажа със сина ни, който прилича изцяло на него, съпругът ми да се смее, защото проблемите са зад нас, а напред ни очаква светло, щастливо бъдеще.

Но той го беше нарекъл кошмар, затова знаех, че бъдещето, което си представях, не е това, което той е видял.

– Дърпах ръката му така силно – продължи той, – забивах босите си крака в пясъка, за да тегля по-здраво. Но той беше толкова по-силен от мен. Ти се отдалечаваше все по-далеч и по-далеч. Той отново се разсмя. Само че този път не беше неговият смях. Беше този на Хю. И когато отново погледнах нагоре, това вече не беше баща ми.

– О, Гидиън – изплаках името му, не можех да сдържа съчувствието и тъгата си. И облекчението, че най-после споделя с мен.

– Той ми каза, че ти не ме искаш, че бягаш, защото знаеш всичко, а от него ти се гади. Че нямаш търпение да избягаш възможно най-бързо.

– Това не е вярно! – Седнах в леглото. – Знаеш, че това не е вярно. Обичам те. Именно защото те обичам толкова много, мисля толкова сериозно за това. За нас.

– Опитвам се да ти дам пространство. Но ми се струва, че двамата с теб можем да се отчуждим толкова лесно. Минава ден, после следващ. Ти ще откриеш нов ритъм на живот без мен в него... Господи, Ева, не искам да ме преодолееш.

Заговорих стремително, мислите се препъваха в устата ми:

– Има начин да превъзмогнем това, Гидиън, знам, че има. Но когато съм с теб, аз се изгубвам в теб. Искам единствено да бъда с теб и да бъда щастлива, затова оставям нещата без реакция и ги отлагам. Правим любов и мисля, че всичко ще бъде наред, защото имаме това и то е чудесно.

– Наистина е перфектно. То е всичко.

– Когато си вътре в мен и ме гледаш, чувствам, че можем да победим всичко. Но наистина трябва да работим за това! Не можем да се страхуваме да се изправим срещу миналото, защото не искаме да се загубим един друг.

Той изръмжа леко.