Ема Марс - Хотели.Трета стая

Ала часовникът на плейъра напомни, че ни остават само петдесет и шест минути, преди пазачът да дойде да го прибере. Свалих дрехите си под погледа му на изгладняло дете и застанах пред него боса върху студените плочки, изчаквайки той да се съвземе. Дадох му време да си припомни всички наши букви – от А до Я, за да състави думите и изреченията, които най-много му се нравят.

Жарава , Етиен Дао

Да правиш любов в мазе, при това да знаеш, че ви наблюдават... И единственият разкош да бъде музикалният фон, след като ви напомнят да намалите звука с удари на палка по желязната врата... Да се притискате върху ложе, не по-широко от кушетка в спален вагон... Да правите любов при подобни условия е същинско наказание.

Въпреки това любовта вътре в нас бе по-силна от всякога. Без съмнение защото когато една двойка достигне определена степен на интимност, може да се абстрахира от всичко наоколо. Бяхме като в непроницаем мехур, който ни предпазваше, и вътре в него голите ни тела горяха отвъд границата на търпимото. Затова изхабихме още десет допълнителни минути в допир на нашата кожа, за да може другият да усети необикновената вътрешна топлина. Скоро не ни оставаше нищо друго, освен да се слеем като разтопен метал.

Луи легна върху мен и почувствах проникването на члена му като целувка по челото. Сетне съхранихме тази поза, ограничавайки жестовете и движенията си, все едно двама ленивци се отдават на следобедна почивка. Това бе един от редките случаи, когато преживях оргазма повече с душата, отколкото с тялото си. Най-ерогенната ми зона се съсредоточи някъде в недрата на мислите ми. Нямаше викове, драскане с нокти, нямаше лудост. Само нежно полюшкване, сладострастен плисък, бръчица щастие върху гладката водна повърхност, която изпълваше главата ми.

Тази рана , Лео Фере

Остана ни четвърт час, който прекарахме притиснати един до друг, неподвижни, заслушани в тихите звуци на последната мелодия. Оставяхме думите на песента да проникват в нас. Използвах момента, за да погаля тялото му открай докрай: хлътналите бузи, беглата трапчинка върху едната от тях, високото му чело, а после всичко останало, докато накрая дланта ми спря върху лявото коляно, коляното на оцелелия след злополуката. Тази рана , върху която полагах устни в отговор на сърцераздирателния глас на певеца. Като заклинание срещу драмата отпреди двайсет години, в която той едва не бе изгубил живота си.

Бях се примирила. Тайната на лодката все още беше непокътната. Смъртта на родителите му щеше да си остане нелепо престъпление без виновен. Може би Давид? Може би Орор? Може би някой друг, призрак, изплувал сред вълните? Всъщност какво от това? Нима не можех да живея, без да науча истината? Нашата любов, моят успех, горещите момичета, възродени от пепелта, връзката на София и Франсоа... Нима всичко това не ми носеше достатъчно щастие, което да излекува тази последна рана в съзнанието ми?

В крайна сметка нима раната не се бе затворила от само себе си?

Are You ready to be eartbroken , Лойд Коул

Не, не бях готова да се разделя с него толкова скоро. Още не. Когато надзирателят постави ръка на рамото му, единственото, което се сети да ми каже, бе:

– Това беше, нали? Няма да има друг път...

Кимнах утвърдително, макар да знаех, че отново ще подам молба. Вече виждах как Луи се отдалечава по коридора с цвят на пикоч, отнасяйки със себе си част от моята кожа и от моите флуиди, нелегално проникнали в забраненото пространство, които никаква охрана не би могла да спре.

Perfect Day , Лу Рийд

Лош ден. Преди да се отдалеча на стотина крачки от затвора, зареяна без цел по безлюдните тротоари на булевард „Араго“, все още вдъхваща уханието на Луи и с празна от мисли глава, получих есемес от Жан-Марк Зерки.

Молба за условно освобождаване отхвърлена. Съжалявам. Зная, че трябва да се срещнете днес с Луи. Ще ви бъда благодарен да не му споменавате това. Сам ще го направя по-късно днес... или утре.

Да, според мен по-добре би било утре. Никога няма да бъде късно. Луи щеше да излежи присъдата си докрай, цели трийсет месеца, тоест деветстотин и десет дни в тази дупка. Сякаш бе взет за заложник в някоя далечна варварска страна. А при това ни отделяха само няколко метра.

Моята вагина ти принадлежи. Ти си този, който завоюва тази територия. Други биха могли да проникнат там. Биха могли да минат през нея. Но ти си този, който поби своето знаме, моят клитор, изправен и горд. Той е обагрен с твоите цветове. Аз съм твоята нова граница. И все още очаквам да ме превърнеш окончателно в своя колония.