Ема Марс - Хотели.Трета стая

Разкъсана връзка , Жан-Луи Мюра

Случилото се през няколкото вълшебни мига в гримьорната скоро нямаше да се повтори. Перспективата за възстановяване на връзката между нас беше нулева, тъй като всички молби да ни бъде предоставена семейната стая за свиждания бяха отхвърляни без ясни мотиви.

Мислех си, че моята известност дразни съдиите. И ето че един ден... Представям си как някой, може би лично министърът на правосъдието, е видял изпълнението в „Голямата библиотека“ и е бил трогнат.

Не бе минала и седмица от предаването, когато аз Луи бяхме уведомени, че молбата ни ще бъде удовлетворена в най-скоро време. След още два дни получих покана да се явя на следващия ден в затвора „Санте“.

Consequence , Нотуист

Целия ден преди свиждането посветих на приготовления. Първоначалното ми намерение бе да съставя нова плейлиста, както преди постъпих за нощните ни срещи в „Шарм“. Не разполагахме с много време – един час със събличането и обличането, така че нямаше да го губим в празни приказки. Единствената възможност да създадем някаква атмосфера и да хвърлим светъл лъч върху мрачните стени бе музиката.

„Да се открие съвършената музика за правене на любов е трудна работа, бе споделил Луи. За някои това дирене продължава цял живот.“ А аз имах броени часове и затова трябваше да ги оползотворя максимално, за да постигна задоволителен подбор. Да не говорим, че докато слушах, ровех из гардероба в търсене на идеалното облекло. През това време Фелисите виеше пухести осморки в краката ми. Откакто бях заживяла отново в „Шарм“, котката просто не се отделяше от мен. Двете се чувствахме като господарки на замък в моя хотел.

Със съгласието на София и Франсоа бях въвела тук известни промени по мой вкус. Господин Жак запазваше длъжността си, но Изиам бе станал негов началник. Сега младият шриланкиец управляваше „Шарм“ с присъщата си приветлива усмивка, която толкова харесвах. Дори не се сърдеше на плешивия здравеняк за предишното лошо отношение и нито веднъж не се опита да си отмъсти. Разчитах, че младежът ще прояви великодушие и здрав разум и не бях разочарована. Сега сърцето на хотела туптеше с нежност, която контрастираше с развихрената чувственост в стаите.

Morning has broken , Кет Стивънс

Дългоочакваното утро най-сетне настъпи. Трябваше да се явя половин час преди уреченото време. Минах през контролната кабина отдясно на грамадния син портал, после бях отведена в студено и мръсно помещение, което при това би трябвало да бъде най-представителното на това място за изтърпяване на наказания. Лъхна ме дразнеща ноздрите миризма на пот, а може би на страх.

След поредица изщраквания на ключалки и далечно бръмчене се появи един надзирател в морскосин пуловер. Той ме поведе по маршрут, който, както предположих, е специално избран, за да не действа потискащо на посетителките. След няколкоминутно бродене по коридорите той отключи една врата, водеща към стая без прозорци, обляна от ослепителната светлина на неоновите лампи. По средата се мъдреше единствената мебел: пейка със зелена пластмасова покривка. Също като в „Ту муунс“, помислих си аз и едва не прихнах.

Inside of Love , Нада Сърф

Благодарение на Луи бях научила, че да пребивавам в любовта означава неговата любов да ме обгръща като уютен пашкул, изтъкан само и единствено за мен. Пак с него щях да вкуся любовта на място, което няма нищо общо с подобно сигурно убежище.

Поставих на земята плейъра, който ми бяха разрешили да внеса. Прегледах плейлистата, колебаейки се какво да пусна за неговото пристигане. Така ме и завари, клекнала във не особено грациозна поза, с гръб към него. Неговият вид също не беше особено представителен. Облечен беше в мръсни джинси и стара, раздърпана тениска. Предположих, че елегантността в затвора нито е приоритет, нито може лесно да се постигне.

Прегърнах го, без да кажа нищо, и го притиснах до гърдите си, сякаш за да изцедя от него сока на безизходицата, промискуитета и мизерията, която го заобикаляше. Сокът на затвора.

I don’t know what save you from – Кингс ъф Конвиниънс

– Знаеш ли кой пристигна наскоро? – бяха първите му думи.

– Не – отвърнах полугласно. – Може би аз?

Заблуждението ми го накара да се усмихне.

– Антоан Гобер излежава присъдата си тук.

Антоан Гобер от скандала с галерията „Соваж“. Същият, комуто Луи дължеше престоя си на това място. Бушонът на Давид, изгорял заедно с него по време на процеса. Гобер бе прибягнал до всички възможни средства, но накрая все пак се бе озовал на свой ред зад решетките. Щеше ми се да запитам Луи дали не го е мяркал в трапезарията, дали като затворник Гобер бе станал по-симпатичен от омразния гражданин, какъвто бе на свобода, дали самият той не е наел някой бияч да му види сметката под душовете. Щеше ми се да го запитам дали все пак Фред е получил присъда и дали по някаква случайност не се е озовал също в „Санте“.