Силвия Дей: Кросфайър - цялата поредица

— Всъщност да — равно отговорих аз. — Вашият как беше?

Усетих, че се взира в профила ми, но не отклоних поглед от алуминиевата врата на асансьора. Сърцето ми се блъскаше в гърдите, а стомахът ми бе свит на топка. Бях разтърсена, напълно извадена от равновесие.

— Е, на мен не ми беше първи — отвърна той с весела нотка в гласа. — Но беше успешен. А и става все по-добър.

Кимнах и се насилих да се усмихна, макар да нямах никаква представа какво точно има предвид. Асансьорът забави ход на дванайсетия етаж и в него се качиха трима души, които оживено бъбреха. Дръпнах се назад, за да им направя място. Застанах в срещуположния ъгъл на онзи, в който стоеше Тъмен и Опасен . Само че и той пристъпи встрани едновременно с мен. Неочаквано се оказахме по-близо един до друг, отколкото бяхме.

Намести и без това идеалния възел на вратовръзката си и при движението ръката му докосна леко моята. Затаих дъх и в опит да не обръщам внимание на присъствието му, реших да се концентрирам в разговора пред нас. Оказа се невъзможно. Той просто бе толкова… тук . Точно тук. Съвършен, великолепен и ухаещ божествено. Мислите се изплъзнаха от контрола ми и започнах да си представям колко твърдо е тялото му под костюма, как бих се чувствала, ако го притисне към моето, колко надарен беше или пък не беше…

Когато най-после стигнахме фоайето, почти простенах от облекчение. Едва изчаках асансьорът да се опразни и пристъпих напред. В този миг той сложи ръка ниско на кръста ми и тръгна редом с мен, насочвайки ме. Тръпката от допира на това чувствително място премина на талази през тялото ми.

Стигнахме до бариерите и той отдръпна ръката си. Почувствах се странно, сякаш ограбена. Хвърлих поглед към него, опитвайки да го разчета, но макар да ме гледаше, лицето му не изразяваше нищо.

— Ева!

Видях Кари, облегнат нехайно на една от мраморните колони във фоайето, и това промени всичко. Носеше дънки, които прилепваха като втора кожа по дългите му крака, и огромен пуловер в светлозелено, който подчертаваше цвета на очите му. Без никакво усилие привлече вниманието на всички наоколо. Наближавайки, забавих ход. Секс богът ни подмина, излезе през въртящата се врата и гъвкаво се вмъкна на задната седалка на джипа „Бентли“, който бях забелязала на улицата миналата вечер.

Когато колата потегли, Кари подсвирна:

— Брей, брей, ако съдя по това, как го гледаше, това е онзи тип, за когото ми разказа, нали?

— О, да! Точно той.

— Заедно ли работите? — Кари преплете пръсти с моите и ме издърпа на улицата през една от страничните врати на сградата.

— Не. — Спрях на тротоара, за да сменя високите си обувки. За равновесие се опрях на него сред потока пешеходци покрай нас. — Нямам представа кой е, но ме попита дали първият ми ден е минал добре, така че трябва бързо да разбера.

Кари се усмихна и хвана лакътя ми за опора, докато непохватно подскачах от крак на крак.

— Хм… нямам представа как изобщо някой успява да работи до него. Мозъкът ми буквално блокира за минута.

— Да, сигурна съм, че действа така на всички. — Изправих се. — Хайде, да вървим. Трябва да пийна нещо.

На следващата сутрин пристигнах на работа с леко пулсиране в тила — подигравателно напомняне, че бях прекалила с виното. Въпреки това, докато се качвах с асансьора към двайсетия етаж, не съжалявах за махмурлука си толкова, колкото вероятно би трябвало. Предната вечер имах два варианта — много алкохол или малка игра с вибратора, а бях готова на всичко, за да избегна захранен от батерии оргазъм с фантазии за Тъмен и Опасен . Не че той щеше да разбере (или пък да му пука), че ме е възбудил толкова, че полудявам. Аз обаче щях да знам, а не исках да доставя това удоволствие на въображаемия му образ.

Оставих нещата си в долното чекмедже на бюрото и като видях, че Марк още не е дошъл, грабнах чаша кафе и се върнах, за да чета любимите си рекламни блогове.

— Ева!

Скочих на крака в мига, в който той се появи до мен с широка усмивка и блестящи бели зъби на фона на гладката му тъмна кожа.

— Добро утро, Марк!

— Наистина е добро. Струва ми се, че ми носиш късмет. Вземи си таблета и ела в офиса ми. Можеш ли довечера да останеш до късно?

Последвах го, внезапно завладяна от неговото въодушевление.

— Разбира се.

— Това се надявах да чуя.

Той се отпусна на стола си, а аз седнах на онзи, който бях използвала предния ден, и отворих програмата за текстообработка.

— И така — започна Марк, — получихме искане за начална оферта от водка „Кингсман“, при това са ме споменали специално, по име. Случва се за първи път.