Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

За Марк признанието очевидно беше нещо ново, но той само леко изкриви устни. Явно бе достатъчно уверен във връзката им, за да намира това за забавно.

— О, така ли? — възкликна той.

— И как ти се стори? — попитах аз смело.

Стивън сви рамене:

— Не бих казал, че го надценяват, защото демографски очевидно съм от „грешната“ страна, а и нямам достатъчна база за сравнение, но да кажем, че спокойно мога да мина без него.

Помислих си колко показателен е фактът, че Стивън разказва историята си с понятия, които Марк използва в своята работа. Макар сферите им да бяха на светлинни години една от друга, те споделяха и се изслушваха.

— Като се вземе предвид с кого и как живееш в момента — каза Марк на партньора си, хващайки с пръчиците парче броколи, — бих казал, че това е много добра новина.

Когато приключихме с вечерята, вече бе станало осем часа и се появиха чистачите. Марк настоя да ми извика такси.

— Да дойда ли по-рано утре? — попитах аз.

Стивън леко бутна Марк с рамо.

— Сигурно в предишния си живот си направил нещо хубаво, за да я заслужиш.

— Фактът, че те търпя в този, явно е достатъчен — отговори сухо Марк.

— Хей, аз съм изключително добре възпитан! — възрази Стивън. — Винаги свалям седалката на тоалетната чиния.

Марк ми хвърли привидно раздразнен поглед, в който личеше привързаността към партньора му.

— И как точно ми помага това?

В четвъртък с Марк се блъскахме почти целия ден, за да подготвим срещата му с „Кингсман“ в четири часа. Обядвахме с двамата от творческия екип, които щяха да участват в презентацията (ако се стигнеше до нея, естествено) и обменихме ценна информация; после прегледахме отново данните за уеб присъствието на „Кингсман“ и профила на марката в социалните мрежи.

Когато мина три и половина, започнах леко да се притеснявам, защото знаех колко натоварено ще е движението. Марк обаче продължи да работи, макар да му казах колко е часът. Чак в четири без петнайсет той най-после излезе от кабинета си и се усмихна широко, докато обличаше сакото си.

— Ела с мен, Ева.

Примигнах насреща му от бюрото си:

— Сериозно ли?

— Хей, ти много ми помогна с подготовката. Не искаш ли да видиш как ще мине?

— О, да, естествено! — скочих на крака.

Знаех, че външният ми вид има значение за начина, по който възприемат шефа ми, така че пригладих с ръце тясната си черна пола и оправих маншетите на дългите си ръкави. По някакво странно стечение на обстоятелствата тъмночервената ми копринена блуза идеално пасваше с вратовръзката на Марк.

— Благодаря — добавих.

Насочихме се към асансьорите и за миг се стреснах, защото потеглихме нагоре вместо надолу. Слязохме на последния етаж и пристъпихме в значително по-просторна и богато украсена приемна от тази на двайсетия. Папратта и лилиумите в саксиите наоколо напояваха въздуха с приятна миризма, а върху тъмното предпазно стъкло на входа с едър и строг шрифт бе изписано „Крос индъстрис“.

Пуснаха ни да влезем, после ни помолиха да изчакаме малко. И двамата отказахме предложената ни вода и кафе. След не повече от пет минути ни упътиха към затворената врата на една от конферентните зали.

Когато рецепционистката протегна ръка към бравата, Марк ме погледна с блеснали очи.

— Готова ли си?

— Готова — усмихнах се аз.

Вратата се отвори и служителката ме подкани с жест да вляза първа. Пристъпих в помещението с жизнерадостна усмивка… която мигновено застина при вида на мъжа, който ме посрещна, изправяйки се.

Рязкото ми спиране препречи прага и Марк се блъсна в гърба ми, при което залитнах напред. Тъмен и Опасен ме прихвана за кръста, издърпа ме нагоре и аз се озовах притисната в гърдите му.

Въздухът стремително излезе от дробовете ми, последван от всяка частица здрав разум, която притежавах. Независимо от пластовете дрехи, които ни деляха, усещах под дланите си твърдите му като камък бицепси и стегнатият релеф на корема му, притиснат към моя. Той рязко си пое дъх и движението на гърдите му моментално втвърди зърната ми.

О, не! Бях прокълната. В ума ми светкавично се заредиха образи — хиляди начини, по които бих могла да се препъвам, да залитам и да падам пред секс бога през предстоящите дни, седмици и месеци.

— Здравей отново — измърмори той и от ниския му глас цялото ми тяло започна да пулсира. — Винаги е приятно да се сблъсквам с теб, Ева.

Изчервих се от срам и желание. Не намирах сили да го отблъсна, макар да съзнавах, че в стаята има още двама души. Да не говорим, че цялото му внимание бе приковано в мен, а стегнатото му тяло излъчваше онази спираща дъха властна настойчивост.