Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

— Господин Крос — обади се Марк зад гърба ми, — съжалявам за начина, по който нахлухме.

— Не съжалявайте. Беше запомнящо се.

Крос ме пусна и аз се олюлях на високите си токчета. Коленете ми бяха омекнали от плътния допир на телата ни. Той пак бе облечен в черен костюм, а вратовръзката и ризата под него бяха в светлосиво. Както винаги, изглеждаше прекалено добре.

Какво ли бе да си с подобен външен вид? Със сигурност, където и да отидеше, предизвикваше хаос.

Марк ме прихвана и ми помогна да стъпя по-стабилно на крака. А Крос не отмести поглед от ръката на Марк, докато той не пусна лакътя ми.

— Така. Добре — опита се да овладее ситуацията шефът ми. — Това е асистентката ми Ева Трамел.

— Вече сме се срещали. — Крос издърпа стола до себе си. — Ева.

Все още не можех да се съвзема от миговете, които прекарах залепена за този сексуален свръхпроводник, облечен в костюм, и погледнах към Марк за напътствие.

Крос се наведе към мен и тихо нареди:

— Седни, Ева.

Марк леко кимна, но аз вече сядах на стола. Тялото ми инстинктивно се подчиняваше на заповедта, преди умът ми да я осъзнае и да се възпротиви.

Постарах се да не показвам нервността си през следващия час, докато Крос и двамата директори от „Кингсман“ — две привлекателни брюнетки в костюми с панталон, въртяха Марк на шиш. Жената, облечена в малиново, очевидно много държеше да привлече вниманието на Крос, докато тази в кремаво се бе концентрирала изцяло върху шефа ми.

И тримата изглеждаха впечатлени от изчерпателните обяснения на Марк за това как работата на агенцията и собственият му принос ще донесат реална полза за марката на клиента.

Възхищавах се на хладнокръвието, което Марк демонстрираше, независимо от натиска на Крос, който с лекота контролираше срещата.

— Добра работа, господин Герити — похвали го той накрая. — С нетърпение ще очаквам първото ви предложение за проекта, когато дойде времето. А теб какво би те подтикнало да опиташ „Кингсман“, Ева?

Сепнах се и примигнах:

— Моля?

Настойчивостта в очите му беше изгаряща. Имах чувството, че цялото му внимание е насочено към мен, което само подсили уважението ми към Марк — той беше издържал тежестта на този поглед цял час.

Столът на Крос бе успоредно на масата, така че той гледаше директно срещу мен. Дясната му ръка бе отпусната на гладката дървена повърхност и дългите елегантни пръсти ритмично потропваха отгоре й. Зърнах за миг част от китката му под края на ръкава и по някаква откачена причина това малко късче златиста кожа, покрито с фини тъмни косъмчета, прикова вниманието ми. Беше толкова… мъжествен.

— Коя от идеите, предложени от Марк, предпочиташ ти лично? — попита ме той отново.

— Смятам, че всичките са великолепни.

— Ако се налага, ще помоля всички да напуснат залата, за да чуя честното ти мнение — каза той, а красивото му лице остана непроницаемо.

Стиснах здраво облегалките на стола си:

— Току-що ви дадох честното си мнение, господин Крос. Но ако все пак настоявате, смятам, че „Секси лукс на достъпна цена“ ще допадне на най-голяма част от потребителите. Аз обаче не съм…

— Съгласен съм. — Крос се изправи и закопча сакото си. — Вече знаете в каква насока да работите, господин Герити. Ще се срещнем отново другата седмица.

В продължение на няколко секунди останах на място, зашеметена от главоломната скорост, с която се развиваха събитията. След това погледнах към Марк, който сякаш се колебаеше между изумление, радост и объркване.

Станах и тръгнах към вратата първа. Болезнено ясно осъзнавах, че Крос върви до мен. Начинът, по който се движеше — с животинска грация и надменна пестеливост — направо ме побъркваше. Сигурна бях, че в леглото е адски добър, че е агресивен и готов да вземе всичко, което поиска, при това така, че жената да гори от желание да го даде.

Крос вървя зад мен чак до асансьорите. Размени няколко изречения с Марк на тема спорт, или поне така мисля. Бях толкова съсредоточена върху собствената си реакция на присъствието му, че изобщо не обърнах внимание на учтивите приказки. Когато асансьорът дойде, въздъхнах с облекчение и побързах да вляза в кабината заедно с Марк.

— Един момент, Ева — каза Крос и ме хвана за лакътя. — Тя ще слезе след малко — заяви той на Марк, докато вратите се затваряха пред удивеното лице на шефа ми.

Не добави нищо повече, докато асансьорът не пое надолу; а после натисна копчето, за да извика друг, и попита:

— В момента спиш ли с някого?