Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

Водех си записки в кабинета на Марк, когато чух телефона на бюрото ми да звъни. Извиних се и изтичах да го вдигна:

— Офисът на Марк Герити.

— Ева, скъпа, как си?

Познах гласа на втория ми баща и потънах в стола си. Стантън винаги звучеше като човек с потомствено богатство — културен, благороден и надменен.

— Ричард, наред ли е всичко? Мама добре ли е?

— Да. Всичко е наред. Майка ти се чувства страхотно, както винаги.

Тонът му омекна, когато спомена съпругата си, и аз му бях благодарна за това. Всъщност му бях благодарна за много неща, макар понякога това да бе в разрез с лоялността към баща ми. Знаех, че татко се притеснява заради огромната разлика във финансовите им възможности.

— Добре, радвам се да го чуя — отбелязах с облекчение. — Получихте ли с мама благодарствената ми бележка за роклята и смокинга на Кари?

— Да, беше много мило от твоя страна, но знаеш, че не очакваме да ни благодариш за подобни неща. Извини ме за момент. — След тези думи се обърна към някого встрани, вероятно секретарката му. — Ева, скъпа, бих искал да се видим днес за обяд. Ще изпратя Кланси да те вземе.

— Днес ли? Нали ще се видим утре вечерта? Не може ли да почака дотогава?

— Не, трябва да стане днес.

— Но аз имам само един час обедна почивка.

Някой леко ме потупа по рамото. Обърнах се и видях Марк, който бе застанал до бюрото ми.

— Вземи си два часа — прошепна той. — Заслужи си го.

Въздъхнах и оформих с устни едно „Благодаря“.

— Дванайсет часа добре ли е, Ричард?

— Идеално. Ще се радвам да те видя.

Аз лично нямах особени причини да се радвам на среща насаме със Стантън, но покорно излязох малко преди дванайсет и заварих колата да ме чака пред сградата. Кланси, личният шофьор и бодигард на Стантън, ми отвори вратата, докато го поздравявах. После се настани зад волана и ме откара до центъра. В дванайсет и двайсет вече седях на голяма конферентна маса в един от офисите на Стантън и се взирах в красиво подредения обяд за двама.

Стантън дойде скоро след мен. Изглеждаше елегантен и изискан. Въпреки снежнобялата коса и бръчките по лицето, той все още беше много привлекателен мъж. Очите му бяха светлосини, а погледът — остър и интелигентен. Имаше атлетична, добре поддържана фигура; колкото и да беше зает, отделяше време за тренировки, даже преди да се ожени за майка ми, неговата съпруга трофей.

Изправих се да го посрещна, а той се наведе и ме целуна по бузата.

— Изглеждаш чудесно, Ева.

— Благодаря.

Приличах на майка си, която също бе естествено руса, но сивите ми очи бяха наследство от баща ми.

Стантън седна на масата, така че небостъргачите на Ню Йорк да му служат за фон. Беше наясно с ефекта и се възползваше от внушителната гледка зад гърба си.

— Яж — заповяда ми с лекотата, присъща на мъжете с власт. Мъже като Гидиън Крос. Дали и Стантън е бил толкова амбициозен на възрастта на Крос?

Взех вилицата и опитах салатата с пиле, боровинки, орехи и фета. Беше вкусна, а аз бях гладна. Радвах се, че Стантън не заговори веднага, така можех да се насладя на храната, но затишието не продължи дълго.

— Ева, скъпа, исках да обсъдим интереса ти към крав мага. Застинах.

— Моля?

Стантън отпи от чашата си с ледена вода и се облегна назад. Знаех какво означава скованата му челюст — онова, което се кани да каже, няма да ми хареса.

— Снощи майка ти много се разстрои от това, че отиде в онази зала в Бруклин. Отне ми доста време да я успокоя и да я убедя, че ще организирам нещата така, че да следваш интересите си безопасно. Тя не иска да…

— Почакай. — Внимателно оставих вилицата си, бях изгубила апетит. — Как е разбрала къде съм?

— Проследила е мобилния ти телефон.

— Не е истина! — ахнах аз и безсилно се отпуснах на стола.

От небрежния му отговор направо ми прилоша — звучеше така, все едно става дума за най-естественото нещо на света. Стомахът ми се сгърчи — очевидно в момента предпочиташе да изхвърли храната, а не да я смели.

— Значи затова настояваше да използвам телефон на твоята компания. Не за да спестя пари!

— Естествено, парите бяха една от причините. Но освен това майка ти се чувства по-спокойна така.

— По-спокойна? Като шпионира порасналата си дъщеря? Това не е здравословно, Ричард! Трябва да го разбереш. Тя ходи ли още при доктор Питърсън?

Стантън прояви благоприличието да се почувства неловко.

— Да, разбира се.

— А казва ли му с какво се занимава?

— Нямам представа — сковано отвърна той. — Това е нейна лична работа. Не й се меся.