Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

— Вие.

— Аз ли?

Леко погали раменете ми с палци. После ме пусна, извади ключ от джоба си и го пъхна в таблото. Всички лампички угаснаха, освен тази за най-горния етаж.

Отново беше в черен костюм, този път на фини сиви райета. Отзад гледката бе истинско откровение. Раменете му бяха широки, без да са прекалено мускулести, и подчертаваха тесния ханш и дългите крака. Копринените кичури коса, които падаха върху яката му, ме изкушаваха да ги сграбча и да дръпна. Силно. Исках да се почувства толкова раздразнен, колкото бях аз. Исках битка.

— В момента не съм в настроение за вас, господин Крос.

Той наблюдаваше бароковата стрелка над вратите, която отбелязваше етажите.

— Мога да променя настроението ти.

— Не проявявам интерес.

Крос ме погледна през рамо. И ризата, и вратовръзката му бяха в същото небесносиньо като ирисите му. Ефектът бе поразителен.

— Не ме лъжи, Ева. Никога.

— Не лъжа. Да, привличаш ме, но какво от това? Предполагам, че с повечето жени е така. — Увих остатъка от шоколада си и го пъхнах в пликчето, което бях прибрала в дамската си чанта. Нямах нужда от шоколад, когато дишах един и същ въздух с Гидиън Крос. — Но не възнамерявам да предприема каквото и да било по въпроса — добавих аз.

Той се обърна към мен бавно и лениво, а греховните му устни се смекчиха от онази едва забележима усмивка. Спокойствието и безразличието му още повече ме вбесиха.

— Привличане е прекалено мека дума за… — той обхвана с жест пространството помежду ни — това.

— Наречи го лудост, но предпочитам първо да харесам някого, преди да тръгна да се търкалям гола с него.

— Не е лудост — отвърна той. — Но аз нямам нито времето, нито склонността да ходя по срещи.

— Значи ставаме двама. Радвам се, че го изяснихме.

Той пристъпи към мен и вдигна ръка към лицето ми. Насилих се да остана на място и да не му доставя удоволствието да види смущението ми. Докосна с палец ъгълчето на устата ми, после го поднесе към своята. Засмука възглавничката и промълви ниско:

— Шоколад и ти. Вкусно.

По тялото ми премина тръпка, а между краката ми се разгоря парещ копнеж, докато си представях как облизвам шоколад от неговото убийствено секси тяло. Погледът му потъмня и Крос снижи интимно глас:

— Романтиката не е в репертоара ми, Ева. Но затова пък знам хиляди начини да те накарам да свършиш. Нека ти покажа.

Асансьорът забави ход и спря. Той извади ключа от таблото и вратите се отвориха. Отдръпнах се в ъгъла и махнах с ръка, за да го отпратя:

— Не проявявам интерес.

— Ще го обсъдим.

Крос ме хвана за лакътя и внимателно, но настойчиво ме измъкна навън.

Подчиних се, защото ми харесваше зарядът, който ми даваше присъствието му. Освен това ми беше любопитно какво ще ми каже, ако има на разположение повече от пет минути. Толкова бързо го пропуснаха през охранителната врата на рецепцията, че дори не му се наложи да забавя крачка. Красивата червенокоса рецепционистка стремително скочи на крака, очевидно трябваше да му съобщи нещо, но той нетърпеливо поклати глава. Жената рязко затвори уста и се вторачи в мен с разширени очи, докато минавахме забързано край нея.

За щастие, разстоянието до кабинета на Крос бе кратко. Когато забеляза началника си, секретарят му се изправи, но не каза нищо, като видя, че Крос не е сам.

— Задръж обажданията ми, Скот — нареди Крос и ме побутна през отворените стъклени врати към кабинета си.

Независимо от раздразнението си не можех да не се впечатля от просторния команден център на Гидиън Крос. Огромни прозорци от пода до тавана разкриваха гледка към града и от двете страни. Стената отсреща също бе стъклена и през нея се виждаше останалата част от офиса. Единствената непрозрачна стена бе покрита с плоски екрани, по които течаха новини от всички краища на света. Срещу нея бе разположено масивно бюро.

В помещението имаше три обособени места за сядане, всяко едно от които по-голямо от кабинета на Марк. Виждаше се и барплот, на който бяха поставени инкрустирани със скъпоценни камъни кристални гарафи — единствените цветни петна в иначе черно-сиво-бялата обстановка.

Крос натисна някакво копче на бюрото си и вратите се затвориха; натисна второ и стъклената стена потъмня, така че служителите му вече не можеха да ни виждат. Външните прозорци бяха покрити с отразително фолио в красив сапфиреносин оттенък и пълното уединение беше осигурено.

Той свали сакото си и го закачи на хромирана закачалка. След това се върна до мен. Все още стоях до вратата, едва прекрачила прага на кабинета му.