Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

— Нали си спомняш какво казва доктор Травис за преценения риск? Когато терапевтът ти казва да рискуваш, трябва да рискуваш. Можеш да се справиш. И двамата с Крос сте зрели хора. — След тези думи Кари отново насочи вниманието си към екрана на компютъра. — Леле! Знаеш ли, че ще стане на трийсет след цели две години? Само си помисли колко е амбициозен!

— А ти помисли колко е груб. Наистина се засегнах от начина, по който го изтърси. Мразя да се чувствам като вагина с крака.

Кари спря за миг и погледът му омекна:

— Извинявай, бебчо. Толкова си силна, много по-силна от мен. Просто понякога забравям, че носиш същия товар като моя.

— През повечето време аз също успявам да забравя — отклоних очи, защото не исках разговорът да се насочва към онова, което всеки от нас бе преживял в миналото. — Не че държа да ме покани на среща. Но със сигурност има и по-добри начини да кажеш на някоя жена, че искаш да си легнеш с нея.

— Права си. Той е арогантен нещастник. Нека точи лиги по теб, докато му посинеят топките! Точно това заслужава.

Думите му ме накараха да се усмихна. Кари винаги успяваше да ме разведри.

— Съмнявам се, че топките на този тип някога са посинявали, но идеята е забавна.

Той решително затвори нетбука си:

— Какво ще правим тази вечер?

— Мислех си, че няма да е зле да проверя онази зала за крав мага в Бруклин.

Бях направила известно проучване след срещата си с Паркър Смит във фитнеса. С напредването на седмицата мисълта за груб, физически отдушник на стреса ми изглеждаше все по-привлекателна. Знаех, че не може да се сравнява с това да изчукам Гидиън Крос, но подозирах, че ще е далеч по-безопасно за собственото ми здраве.

— Няма начин майка ти и Стантън да ти позволят да идваш тук няколко вечери в седмицата — заяви Кари и придърпа стилното дънково яке по-плътно около тялото си, макар да не беше чак толкова студено.

Бившият склад, който Паркър Смит използваше като зала за крав мага, бе тухлена сграда в някогашната промишлена зона на Бруклин. Помещението бе просторно, а масивната метална врата не позволяваше да се види какво става вътре. Двамата с Кари седяхме на алуминиевите скамейки отстрани и наблюдавахме шестимата, които тренираха на тепиха пред нас.

— Ох! — Трепнах, обзета от съчувствие към мъжа, когото току-що бяха изритали в слабините. Сигурно боли дори през предпазителите. — И как ще разбере Стантън?

— Ще разбере, когато се озовеш в болница. — Той хвърли поглед към мен. — Говоря сериозно. Крав мага е брутален спорт. Залагат само на спаринг и пълен контакт. Дори да не те издадат синините, доведеният ти баща все някак ще научи. Винаги успява.

— Заради майка ми е. Тя му казва всичко. Аз обаче нямам намерение да й споделям това.

— И защо не?

— Няма да ме разбере. Ще реши, че искам да се науча да се отбранявам заради онова, което се случи. Ще се почувства виновна и ще ме разстрои. Няма да повярва, че просто искам да потренирам и да разтоваря стреса.

Опрях брадичка на дланта си и загледах Паркър, който тъкмо излизаше на тепиха с някаква жена. Беше добър инструктор — търпелив и старателен, и обясняваше нещата по лесен за разбиране начин. Залата му се намираше в опасен квартал, но районът подхождаше на онова, което преподаваше. Обстановката беше възможно най-реалистичната: голям, празен бивш склад.

— Този Паркър наистина е секси — измърмори Кари.

— Освен това носи брачна халка.

— Забелязах. Свестните бързо ги грабват.

Когато урокът свърши, Паркър дойде при нас с блеснали кафяви очи и широка усмивка.

— Какво мислиш, Ева?

— Къде да се запиша?

Секси усмивката му накара Кари да протегне ръка и силно да стисне моята.

— Ела насам.

Петъкът започна фантастично. Марк ми обясни как се събира информация за началните идеи по стратегията и ми разказа малко повече за „Крос индъстрис“ и Гидиън Крос, като отбеляза, че двамата са на една възраст.

— Все се налага да си го напомням — добави Марк. — Лесно е да забравиш колко е млад, когато стои пред теб.

— Да — съгласих се аз, тайничко разочарована, че през следващите два дни няма да видя Крос. Колкото и да си повтарях, че няма значение, се потиснах. Не си бях дала сметка колко се вълнувам от възможността да се засечем случайно — не и преди тази възможност да се изпари. Беше толкова възбуждащо да съм близо до него! А и гледката беше адски добра. През почивните дни не ме очакваше нищо дори наполовина толкова вълнуващо.