Силвия Дей: Кросфайър - цялата поредица

— Нещо ти се върти в главата. Какво има?

Хмм… Хванах забучената в купата лъжица и реших да не коментирам храната.

— Мисля, че днес срещнах най-сексапилния мъж на света. Всъщност, може би най-сексапилния в цялата история на човечеството.

— О, така ли? Смятах, че това съм аз. Разказвай!

Кари бе застанал от другата страна на плота. Предпочиташе да се храни прав.

Изчаках първо той да гребне от буламача, който беше приготвил, преди да се осмеля да го опитам и аз.

— Честно казано, няма кой знае какво за разправяне. Пльоснах се по задник във фоайето на „Кросфайър“, а той ми помогна да се изправя.

— Висок или нисък? Със светла или с тъмна коса? Слаб или мускулест? Цвят на очите?

Прокарах втората хапка с глътка вино.

— Висок. Тъмна коса. Строен и мускулест. Сини очи. Безумно богат, ако се съди по дрехите и аксесоарите. Освен това беше невероятно секси. Знаеш как е — има мъже, които изглеждат добре, но от тях хормоните ти не започват да бушуват. Други пък, сравнително грозновати, ти действат като сексуален магнит. А този… имаше всичко.

Стомахът ми се сви точно както когато Тъмен и Опасен ме беше докоснал. Зашеметяващото му лице се бе запечатало в ума ми с кристална яснота. Би трябвало да е незаконно един мъж да е толкова умопомрачителен! Все още възстановявах изпържените си мозъчни клетки.

Кари облегна лакът на плота и се наведе напред, при което дългият му бретон закри едното му ярко и пълно с живот зелено око.

— И какво стана, след като ти помогна да се изправиш?

Свих рамене:

— Нищо.

— Нищо ли?

— Тръгнах си.

— Какво? Не пофлиртува ли поне малко с него?

Загребах отново и преглътнах. Наистина, спагетите не бяха толкова зле. Или пък просто бях ужасно гладна.

— Не беше от този тип, с когото можеш да флиртуваш, Кари.

— Няма такова понятие като „мъж, с когото не можеш да флиртуваш“! Дори онези с щастливи бракове от време на време си позволяват да се отдадат на някоя безобидна закачка.

— В него нямаше нищо безобидно — сухо отсякох аз.

— А, един от онези — кимна мъдро Кари. — Лошите момчета могат да са забавни, ако човек не се приближава твърде много.

Естествено, че бе наясно; мъже и жени на всякакви възрасти непрекъснато падаха в краката му. И въпреки това той всеки път успяваше да избере грешен партньор. Беше излизал с такива, които го преследваха или пък му изневеряваха, с такива, които заплашват да се самоубият, ако ги изостави, и с такива, които си имаха половинки, но забравяха да му споменат за тях. Каквото и да се сети човек, на него му беше минало през главата.

— Изобщо не мога да си представя този човек да е забавен — отбелязах. — Излъчваше сигнал „Високо напрежение!“. Но пък съм сигурна, че е страхотен в леглото.

— Ето, дойдохме си на думата! Забрави за него самия. Просто използвай лицето му във фантазиите си и го превърни в Господин Идеалния.

Аз обаче предпочитах изобщо да го разкарам от ума си, така че смених темата:

— Имаш ли прослушвания утре?

— Естествено.

Кари се впусна в пространно разяснение на програмата си за другия ден (спомена реклама на дънки, спрей за изкуствен тен, бельо и одеколон). Изхвърлих всичко останало от мислите си и се съсредоточих върху него и все по-големия му успех. Кари Тейлър ставаше по-търсен с всеки изминал ден, а репутацията му сред фотографите и агентите нарастваше, защото бе добър професионалист и изключително точен. Много се вълнувах и се гордеех с него. Беше изминал дълъг път и бе преживял толкова много.

Едва след като приключихме с вечерята, забелязах двете големи кутии за подаръци, подпрени отстрани на дивана.

— Какво е това?

— „Това“ — отвърна Кари, идвайки при мен в хола — е върхът на сладоледа.

Моментално разбрах, че са изпратени от Стантън и майка ми. Парите бяха нещо, от което майка ми се нуждаеше, за да е щастлива. Радвах се, че Стантън, съпруг номер три, бе в състояние да задоволи тази нейна нужда — както и многото й други. Често ми се искаше с това нещата да приключват, но майка ми отказваше да приеме, че моето отношение към парите е по-различно от нейното.

— Какво е този път?

Той прехвърли ръка през раменете ми, което не бе трудно — беше по-висок от мен с почти тринайсет сантиметра.

— Не бъди неблагодарна. Стантън обича майка ти. Обича и да я глези, а пък тя обича да глези теб. Колкото и да не ти харесва, той не го прави заради теб. Прави го заради нея.

Въздъхнах, но трябваше да призная, че е прав.