Е Джеймс - 50 нюанса по тъмно

— Само ти, Анастейжа — прошепна той.

Изчервих се и сведох поглед към ръцете си. По свой начин той държеше на мен.

— Струва ми се, че силата на приятеля ти е в пейзажите, не в портретите. Ела да пообиколим.

Докато разглеждахме снимките, забелязах, че една двойка ми кима, усмихваха ми се широко, сякаш ме познават. Сигурно защото бях с Крисчън. Но ето че някакъв млад мъж открито ме зяпаше. Какво ставаше?

Завихме зад ъгъла и едва сега разбрах защо ме гледат странно. На отсрещната стена бяха закачени седем огромни снимки — мои.

Зяпнах ги недоумяващо, напълно слисана, и кръвта се оттече от лицето ми. Та това бях аз — нацупена, засмяна, намръщена, сериозна, весела. Всичките в близък план, до една черно-бели.

Мама му стара! Спомних си, че когато идваше на гости, Хосе си играеше с фотоапарата, докато го извеждах и се правех на негов шофьор и асистентка. Мислех, че просто си щрака. Не предполагах, че ме е снимал, без да подозирам.

Крисчън не откъсваше очи, беше като омагьосан, очите му се местеха от една снимка към друга.

— Май не съм единственият — почти изръмжа той и забелязах, че е свил устни.

Беше ядосан.

— Извинявай. — Прониза ме със светлите си очи. След това тръгна към рецепцията.

Сега пък какво ставаше? Наблюдавах недоумяващо, докато той разговаряше с госпожица Много-къса-коса-и-червено-червило. После извади портфейла си и й подаде кредитна карта.

Мама му стара! Изглежда, купуваше някоя от снимките.

— Здрасти. Ти си музата. Снимките са великолепни — стресна ме гласът на млад мъж с гъста руса коса. Усетих нечия ръка на лакътя си и разбрах, че Крисчън се е върнал.

— Вие сте късметлия — обърна се русият рошльо към Крисчън, който го прониза със студен поглед.

— Точно така — отвърна и ме дръпна настрани.

— Да не купи някоя моя снимка? — попитах.

— Някоя ли? — изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.

— Защо, две ли купи?

Той присви очи.

— Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.

Бях готова да се изкискам.

— Значи предпочиташ да си ти, така ли? — подхвърлих подигравателно.

Той ме погледна недоволно, стреснат от дързостта ми. Стори ми се обаче, че се опитва да скрие колко се забавлява.

— Честно казано, да.

— Перверзник — казах шепнешком и прехапах долната си устна, за да скрия напиращата усмивка.

Той не се и опита да скрие колко му е весело. Поглади замислено брадичката си.

— Много точна преценка, Анастейжа. — Поклати глава и в очите му заблестяха весели искрици.

— Бих продължила обсъждането, но съм подписала декларация за поверителност.

Той въздъхна, погледна ме и очите му потъмняха.

— Нямаш представа какво ми се иска да направя с тази твоя голяма уста — измърмори.

Ахнах, защото знаех много добре какво има предвид.

— Невъзпитан тип. — Стараех се да покажа колко съм шокирана и успях. Той нямаше ли задръжки?

Крисчън се подсмихна, след това се намръщи.

— Изглеждаш спокойна и напълно естествена на тези снимки, Анастейжа. Не те виждам често в такава светлина.

Какво? Леле! Смяна на темата — сигурно за заблуда — от игриво към сериозно.

Изчервих се и сведох очи. Той пъхна пръст под брадичката ми, вдигна главата ми и аз вдишах рязко.

— Искам да си толкова спокойна и с мен — прошепна той. Вече нямаше и следа от хумор в гласа му.

Дълбоко в мен радостта се раздвижи. «Как е възможно?» Че ние имахме предостатъчно проблеми.

— В такъв случай престани да ме заплашваш — сопнах се.

— А ти се научи да общуваш и ми кажи какво чувстваш — сопна се в отговор той и очите му блеснаха.

Поех дълбоко дъх.

— Крисчън, ти искаш да съм подчинена. Това е основният проблем. Дължи се на определението «подчинен», което ми пусна в един имейл. — Млъкнах и се опитах да си припомня точната формулировка. — Доколкото си спомням, синонимите бяха, цитирам: «зависим, подвластен, низш, послушен, покорен». Не бива да те поглеждам. Не бива да разговарям с теб без твое позволение. Какво друго очакваш? — изсъсках.

Той се намръщи, а аз продължих:

— Много е объркващо, когато съм с теб. Не искам да ти се противопоставям, но пък ти харесваш «острия ми език». Искаш покорство, освен в случаите, когато решиш, че не го искаш, за да ме накажеш. Просто не знам как да се държа с теб, когато сме заедно.

Той присви очи.

— Както винаги добре казано, госпожице Стийл. — В гласа му се прокрадна студенина. — Ела да похапнем нещо.