Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

Тя въздъхна, вдигна малкото пластмасово перденце на илюминатора и погледна към крилото.

Най-напред реши, че трябва да повика стюардесата, но после си каза, «Не, дявол да го вземе, това е за мен и само за мен».

По времето, когато нейните необясними двама души се плъзнаха назад от крилото и се завъртяха във вихрушката на въздушния поток, тя се бе развеселила значително.

Преди всичко почувства невероятно облекчение при мисълта, че всичко, което са й казвали всички, не е вярно.

На следващата сутрин Артър и Фенчърч спаха до много късно, въпреки непрестанния вой на реставраторските работи.

Следващата нощ направиха съвсем същото още веднъж, но този път си носеха уокмени марка «Сони».

— Всичко това е много хубаво — каза Фенчърч няколко дни по-късно, — но аз трябва да знам какво става с мен. Виждаш ли, между нас има една разлика. Ти си загубил нещо и си го намерил отново, а аз намерих нещо и го загубих отново. Трябва да го намеря пак.

Налагаше се нея да я няма през целия ден, така че Артър се приготви да прекара времето в телефонни разговори.

Мъри Бост Хенсън беше журналист в един от вестниците с малки странички и големи заглавия. Би било приятно, ако можеше да се каже, че това не го прави по-лош, но за жалост не беше истина. Той беше единственият познат на Артър журналист, така че му се обади въпреки всичко.

— Артър, стара супена лъжицо, стари сребърен супнико, колко страшно се радвам, че те чувам! Някой ми каза, че си отишъл в космоса или нещо такова.

Мъри използваше свой специален език в разговорите си, който беше измислил за собствена употреба, език, който никой друг не бе в състояние да използва, дори да разбира. Едва ли нещо в него означаваше нещо. Това, което означаваше, беше така чудесно прикрито, че никой не можеше и да заподозре присъствието му в лавината от безсмислици. Когато по-късно се разбере, какво точно е имал предвид, обикновено лошите времена за всички засегнати вече са започнали.

— Какво? — каза Артър.

— Просто слух, стар слонски зъбе, малка моя зелена масо за карти, просто слух. Сигурно нищо не значи, но може да ми потрябва твое изявление.

— Нямам какво да кажа. Просто кръчмарски приказки.

— Та ние с тях се храним, мой изкуствени крайнико. Освен това ще пасне като, как се казваше, на едно от другите материалчета от историите на седмицата, така че може и просто да го опровергаеш — все тая. Извинявай, току-що нещо изпадна от ухото ми.

Последва пауза, в чийто край гласът на Мъри прозвуча по линията неподправено разтревожен.

— Просто си спомних, каква странна вечер преживях снощи. Както и да е, мой стари няма да кажа какво, как е да се возиш на Халеевата комета, а?

— Не съм се возил — каза Артър и сподави въздишката си, — на Халеевата комета.

— Добре де, как е да не се возиш на Халеевата комета?

— Чувстваш се спокойно, Мъри.

Последва пауза, докато Мъри си запише последното.

— За мен е добре, Артър, за мен, за Етел и за пиленцата е съвсем добре. Напълно пасва на общата странност на седмицата. Седмица на чудаците, така мислим да я наречем. Добре ли е, а?

— Много добре.

— Добре звучи. Първо, идва тоя, дето все му вали на главата.

— Какво?

— Абсолютна, чорапена истина. Всичко документирано в малкото му черно тефтерче, всичко съвпада на всяко едно забавно ниво. Метеорологическата служба изстина като лед, направо изкудкудяка и едни смешни човечета с бели престилки прелитат от целия свят с линийки и кутийки, и капкомери. Този човек е бедро на пчела, Артър, цици на оса! Той е, осмелявам се да кажа, всички ерогенни зони на всички летящи насекоми в Западния свят. Наричаме го Бог на Дъжда. Хубаво, нали?

— Мисля, че съм го срещал.

— Добре звучи. Какво каза?

— Може и да съм го виждал. Оплаква се през цялото време, нали?

— Невероятно! Виждал си Бога на Дъжда!

— Ако е същият тип. Казах му да престане да се оплаква и да покаже тефтерчето си на някого.

В края на телефонната линия, на който беше Мъри Бост Хенсън, настъпи тишина.

— Направил си тъпотия. Абсолютна тъпотия е била извършена от теб! Слушай, знаеш ли колко му плащат, за да не ходи в Малага тази година? Искам да кажа, забрави за напояването на Сахара и други скучни неща като това, този човек има пред себе си цяла нова професия — да избягва да ходи на разни места срещу заплащане! Превръща се в чудовище, Артър, дори може да се наложи да спечели лотарията ни. Слушай, можем да направим материалче за теб — «Човекът, който накара Бога на Дъжда да пусне дъжд», а?