Уилям Блати - Легион

Потеглиха с изсвирване на гуми, полицейската сирена зави пронизително, скоро препускаха по Резервоар роуд , а после по Фоксхол — към къщата на Киндерман. Детективът се молеше със затворени очи по време на цялото лудешко препускане. Когато полицейската кола закова, той отвори очи. Бяха спрели в неговата алея.

— Заобиколи! Задната врата! — заповяда на полицая, който скочи от колата и хукна, изваждайки от кобура чипоносия си револвер. Киндерман се измъкна от колата, измъкна си пистолета и бръкна в джоба си да извади ключовете за къщата, докато тичаше към вратата. Тъкмо се опитваше да пъхне ключа в ключалката с трепереща ръка, когато вратата се отвори.

Джули погледна към пистолета и извика към вътрешността на къщата:

— Мамо, татко се прибра! — В следващата секунда Мери се появи на прага. Тя погледна към пистолета, а после изгледа сурово Киндерман.

— Шаранът вече е мъртъв. Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — извика Мери.

Киндерман свали пистолета и тръгна бързо напред, прегръщайки Джули.

— Слава Богу! — прошепна той.

Появи се майката на Мери.

— Отзад има един щурмуващ кавалерист — съобщи тя. — Започва се. Какво да му кажа?

— Бил, искам обяснение — настоя Мери.

Детективът целуна Джули по бузата и прибра пистолета в джоба си.

— Аз съм луд. Това е всичко. Това е цялото обяснение.

— Просто му казах, че сме Фебре — изсумтя майката на Мери. Върна се в къщата. Телефонът звънна и Джули изтича в дневната да го вдигне.

Киндерман влезе в къщата и тръгна към задната врата.

— Ще кажа на полицая — извика той през рамо.

— Какво ще му кажеш? — настоя Мери. Тръгна след него през кухнята. — Бил, какво става тук? Ще ми кажеш ли, моля те…

Киндерман замръзна. Видя пазарска торба до стената на прага към кухнята. Изтича напред да я вземе, когато чу старчески, напевен женски глас в кухнята:

— Здравей. — Киндерман извади веднага пистолета, влезе в кухнята и го насочи към масата, където седеше стара жена в сестринска униформа и го гледаше с празен поглед.

— Бил! — изкрещя Мери.

— О, скъпа, толкова съм уморена — каза жената. Мери сложи ръце върху рамото на Киндерман и го принуди да смъкне оръжието.

— Не искам никакви оръжия в тази къща, чуваш ли ме?

Полицаят нахълта в кухнята с изваден и насочен револвер.

— Свали този револвер! — изкрещя Мери.

— Може ли по тихо, моля? — извика Джули от дневната. — Говоря по телефона!

Полицаят погледна към Киндерман.

— Лейтенант?

Очите на детектива не се откъсваха от жената. На лицето ѝ бяха изписани объркване и умора.

— Свали го, Франк — въздъхна Киндерман. — Всичко е наред. Връщай се. Върни се в болницата.

— Разбрано, сър. — Полицаят прибра револвера в кобура и излезе.

— Колко души за обяд? — попита майката на Мери. — Вече трябва да знам.

— Що за дивотия беше това, Бил? — попита Мери. Посочи към жената. — Що за сестра си ми изпратил? Отварям вратата на тази жена и тя припада. Пада на земята. Вдига глава и крещи нещо налудничаво, после припада. Мили Боже, та тя е прекалено стара за сестра. Тя е…

Киндерман ѝ махна да замълчи. Жената го погледна невинно в очите.

— Нима е време за лягане? — попита го тя.

Детективът седна бавно на масата. Свали си шапката и я постави внимателно на стола.

— Да, почти стана време за лягане… — каза ѝ нежно той.

— Толкова съм уморена…

Киндерман я погледна в очите. Те бяха искрени и благи. Той вдигна поглед към Мери, която стоеше със смесица от объркване и раздразнение, изписани по лицето ѝ.

— Спомена, че е казала нещо — припомни ѝ Киндерман.

— Какво? — намръщи се Мери.

— Споменахме тя е казала нещо. Какво каза?

— Свършено — изсумтя майката на Мери откъм печката.

— Да, това е — потвърди Мери. — Сега си спомням. Тя изкрещя: — С него е свършено и после припадна.

— С него е свършено или Свършено ? — притисна я Киндерман. — Кое от двете?

— С него е свършено — каза Мери. — Боже, звучеше като върколак или нещо такова. Какво ѝ има на тази жена? Коя е тя?

Киндерман извъртя глава.

— С него е свършено — промърмори замислено той.

Джули влезе в кухнята.

— Е, какво става? — попита тя. — Какво става?

Телефонът звънна отново. Мери го вдигна веднага.

— Ало?

— За мен ли е? — попита Джули.

Мери подаде слушалката на Киндерман.

— За теб е — каза тя. — Мисля да дам на бедното същество малко супа.