Уилям Блати - Легион

— Здравей.

— Здравей.

— Толкова е хубаво да те видим, скъпи.

Започнаха да шепнат неразбрано. Киндерман извика за помощ.

Момчето бе получило лекарствата си и спеше. Венецианските щори на прозорците бяха пуснати и тъмнината в стаята се осветяваше едва-едва от блещукането на анимационния филм, който вървеше по телевизора с изключен звук. Вратата се отвори бавно и вътре влезе жена в сестринска униформа. Носеше пазарска торба. Затвори тихо вратата зад себе си, остави пазарската торба на пода и извади нещо от нея. Погледна съсредоточено към момчето, а после тихо и бавно приближи до него. Момчето се размърда. То лежеше по гръб. Отвори сънливо очи и ги присви. Когато се наведе над момчето, жената бавно вдигна ръце.

— Виж какво съм ти донесла, скъпичко — изтананика тя.

Изведнъж Киндерман нахлу в стаята. Извиквайки грубо Не! , той хвана жената отзад в отчаяна, задушаваща хватка. Тя изкряка като задушена, отпусна безпомощно ръце, а момчето се изправи в леглото и закрещя от ужас, когато Аткинс и един униформен полицай нахлуха в стаята.

— Хванах я! — изкрещя Киндерман. — Светлината! Включете светлината! Включете я!

— Мамо! Мамо!

Лампите светнаха.

— Душите ме! — едва успя да каже сестрата. Плюшено мече изпадна от ръцете ѝ на пода. Киндерман го погледна, изненада се и бавно отпусна яростната си хватка. Сестрата се завъртя и разтърка врата си.

— Иисусе Христе! — възкликна тя. — Какво ви става, по дяволите? Да не сте луд?

— Искам мама! — изстена момчето.

Сестрата го прегърна и го придърпа близо до себе си.

— Едва не ми счупихте врата! — изписка тя към Киндерман.

Детективът едва си поемаше дъх.

— Съжалявам — изхриптя той, — много съжалявам. — Извади си кърпичката и я притисна към бузата си, където дългата, дълбока драскотина продължаваше да кърви. — Приемете моите извинения.

Аткинс вдигна торбата и погледна в нея.

— Играчки — промърмори той.

— Какви играчки? — попита момчето. Изведнъж то се успокои и се дръпна от сестрата.

— Претърсете болницата! — нареди Киндерман на Аткинс. — Тя преследва някого! Намерете я.

— Какви играчки? — повтори момчето.

На вратата се появиха още полицаи, но Аткинс ги задържа на прага и им даде нови инструкции. Полицаят в стаята излезе и се присъедини към тях. Сестрата вдигна торбата си над момчето.

— Не ви вярвам — каза сестрата на Киндерман. Изсипа съдържанието на торбата върху леглото. — Така ли се отнасяте със семейството си? — попита настоятелно тя.

— Семейството ми ? — Умът на Киндерман започна да препуска. Изведнъж той видя табелката с името на сестрата: ДЖУЛИ ФАНТОЦИ.

— … покана за танц.

— Джули! Мили Боже!

Изтича от стаята.

Мери Киндерман и майка ѝ приготвяха обяда в кухнята. Джули четеше роман на кухненската маса. Телефонът звънна. Джули бе най-далеч от него, но успя да го вдигне.

— Ало?… О, здрасти, тате… Разбира се. Ето ти мама. — Тя подаде слушалката на майка си. Мери я взе, а Джули се върна към четенето.

— Здрасти, миличък. Ще си дойдеш ли за обяд? — Мери се заслуша за малко. — О, наистина ли? — възкликна тя. — Защо така? — послуша още малко. Накрая каза: — Разбира се, скъпи, щом казваш. Между другото, ще обядваш ли, или не? — Заслуша се. — Добре, скъпи. Ще запазя храната топла. Но побързай. Липсваш ми. — Затвори телефона и се върна към хляба, който печеше.

— Nu? — попита майка ѝ?

— Нищо — отговори Мери. — Една сестра ще дойде с някаква пратка.

Телефонът звънна отново.

— Сега ще го отменят — промърмори майката на Мери.

Джули скочи отново да вдигне телефона, но майка ѝ махна да се върне на мястото си.

— Не, не го вдигай — каза тя. — Баща ти иска линията да остане свободна. Ако се обади, ще даде сигнал — две позвънявания.

Киндерман стоеше в приемната на неврологията, а тревогата му нарастваше след всяко позвъняване, останало без отговор. Притискаше нервно слушалката до ухото си. Някой да отговори! Отговорете! — молеше се яростно той. Остави телефона да звъни още цяла минута, затръшна слушалката и хукна към стълбището. Даже не си помисли да чака асансьора.

Запъхтян, той пристигна във фоайето и изтича на улицата, останал без дъх. Побягна към една Полицейска кола, влезе и затръшна вратата. Полицай с каска седеше зад волана.

— Фоксхол стрийт две-нула-седем-осемнайсет и побързай! — нареди задъхано Киндерман. — Сирената! Не спазвай правилника! Бързо, бързо!