Уилям Блати - Легион

— Не, това е добро. Предполагам, че просто не съм гладен.

Тя посочи към чинията.

— Да я взема ли?

Той кимна и тя я отнесе.

— Изяж нещо, Ганди — каза Киндерман, бутайки чинията с картофите към Дайър.

Свещеникът не им обърна внимание и попита:

— Как е Аткинс? Не съм го виждал от месата на Бъдни вечер.

— Той е добре и през юни ще се жени.

Дайър грейна.

— О, това е страхотно!

— Ще се жени за детската си любов. Толкова е мило… Толкова сладко. Две малки бебенца сред горите.

— Къде ще бъде сватбата?

— В един фургон. Даже сега спестяват пари за мебели. Булката работи на касата в един супермаркет, Бог да я благослови, а Аткинс, както обикновено, ми помага през деня, а през нощта обира универсални магазини. Между другото, етично ли е един държавен служител да работи две работи или просто аз съм твърде придирчив за това, отче? С удоволствие бих приел духовния ти съвет.

— Не мисля, че в тези магазини държат твърде много пари.

— Между другото, как е майка ти?

Дайър тъкмо смачкваше цигарата си. Спря и погледна странно към Киндерман.

— Бил, тя е мъртва.

Детективът погледна ужасѐн.

— Мъртва е от година и половина. Мисля, че ти казах.

Киндерман поклати глава.

— Не знаех…

— Бил, казах ти.

— Толкова съжалявам…

— А аз не. Тя беше на деветдесет и три, изпитваше ужасни болки и това си беше една благословия. — Дайър погледна настрани. Джубоксът до бара оживя и той погледна към звука. Видя, че няколко студенти пият бира от големи халби. — Мисля, че получих пет-шест фалшиви тревоги — продължи тихо, връщайки погледа си към Киндерман. — Брат ми или сестра ми ми се обаждаха и казваха: Джо, мама умира, най-добре е да си дойдеш. Този път стана.

— Толкова съжалявам. Трябва да е било ужасно.

— Не. Не беше. Когато отидох, ми казаха, че е мъртва — брат ми, сестра ми, докторът. Така че аз влязох и прочетох Упокойната молитва край леглото ѝ. А когато свърших, тя отвори очи и ме погледна. Едва не подскочих. Тя каза: Джо, това беше една прекрасна, мила, хубава молитва. А сега, би ли ми приготвил едно питие, синко? Е, Бил, можах само да се понеса надолу към кухнята, бях толкова дяволски развълнуван. Налях ѝ скоч с лед, занесох ѝ го и тя го изпи. После аз взех празната чаша от ръцете ѝ, а тя ме погледна в очите и каза: Джо, мисля, че никога не съм ти казвала това, синко, но ти си един чудесен човек. И после умря. Но онова, което наистина ме развълнува… — Той направи пауза, виждайки, че очите на Киндерман се навлажняват. — Ако вземеш да се разревеш, аз тръгвам.

Киндерман разтри очи с юмруци.

— Съжалявам. Но е тъжно да си помислиш, че майките са толкова грешни — промълви той. — Моля не продължавай.

Дайър се наведе през масата.

— Онова, което не мога да забравя — онова, което наистина ме порази повече от всичко — беше, че там лежеше онази съсипана деветдесет и три годишна старица с умрели мозъчни клетки, с наполовина изтощени слух и зрение, с тяло, което приличаше на развалина, но когато ми говореше, Бил — когато ми говореше, всичко нейно си беше там.

Киндерман кимна, поглеждайки надолу към ръцете си, стиснати върху масата. Черен и непризован, образът на Кинтри, прикован върху греблата, простреля съзнанието му като куршум.

Дайър сложи ръка върху китката на Киндерман.

— Хей, хайде. Всичко е наред — рече му. — Тя е наред.

— Просто ми се струва, че светът е жертва на убийство — отговори му мрачно Киндерман. Вдигна унилия си поглед към свещеника. — Бог би ли измислил нещо като смъртта? Просто казано, това е противна идея. Не е популярна, отче. Не е хит. Не е печеливша.

— Не ставай глупав! Не би искал да живееш вечно — погледна го Дайър.

— Да, бих искал.

— Ще ти стане скучно — настоя свещеникът.

— Имам си хобита.

Йезуитът се разсмя.

Окуражен, детективът се наведе напред и продължи:

— Мисля върху проблема за злото.

— О, това ли…

— Трябва да запомня това. Много хубав израз. Да, Земетресение е Индия, хиляди загинали , пише в заглавията. О, това ли , казвам аз.

— Свети Франциск говори за птиците, а междувременно бебетата в Монголия боледуват от рак, да не споменаваме стомашно-чревната система и някои изящности по нашите тела, които Одри Хепбърн не би искала да споменаваме пред нея. Може ли да имаме добър Бог, след като стават такива нелепици? Бог, който се разхожда весело из Космоса като някой всемогъщ Били Бърк, докато децата страдат и нашите любими лежат в нечистотиите си и умират? Твоят въпросен Бог винаги се позовава на Петата поправка 21 21 Петата поправка в американската конституция гарантира определена защита в криминални дела и съдържа специфична клауза, която защитава хората да не бъдат принуждавани да свидетелстват срещу самите себе си — Б.пр. .