Уилям Блати - Легион

Дайър се дръпна от него и се разсмя.

По-добре. Много по-добре — помисли си Киндерман.

— Хайде сега, какво да е — При Клайд , в Гробниците или във Ф. Скот ?

— Били Мартин.

— Не ме затруднявай. Вече съм направил резервации в При Клайд .

— При Клайд?

— Нали знаеш, мислех, че може би ще поискаш именно това.

— Направих го.

И двамата тръгнаха да забравят нощта.

Аткинс седна зад бюрото си и примигна. Помисли си, че може би е разбрал погрешно или че не се е изразил твърде ясно. Премисли го отново, този път държеше телефона по-близо до устата си и тогава чу отговорите, които вече бе чул преди.

— Да, разбирам… Да, благодаря. Благодаря много. — Затвори телефона. В малкия офис без прозорци можеше да чуе собственото си дишане. Отмести настолната лампа от очите си и постави ръката си под светлината. Връхчетата на пръстите му бяха обезкървени и бели под ноктите. Аткинс беше уплашен.

— Може ли още малко домати за хамбургера? — Киндерман разчистваше място на масата заради поръчката от пържени картофки, която тъмнокосата млада сервитьорка им носеше.

— О, благодаря — каза тя и постави чинията между Киндерман и Дайър. — Три резенчета ще бъдат ли достатъчни?

— И две са много.

— Още кафе?

— Не, на мен ми стига, благодаря ви, мис. — Детективът погледна към Дайър. — Ами ти, Брус Дърн? Седма чаша?

— Не, благодаря — поклати глава Дайър и остави вилицата до чинията си с огромен и недояден омлет с кокос и къри. Посегна към цигарите върху синьо-бялата покривка.

— Ще се върна с доматите — кимна сервитьорката. Усмихна се и пое към кухнята.

Киндерман погледна към чинията на Дайър.

— Нищо не ядеш. Да не си болен?

— Много е пикантно — каза свещеникът.

— Много пикантно? Виждал съм те да топиш палачинки в горчица. Синко, остави специалистът да ти каже кое е пикантно. Главен готвач Милани идва на помощ. — Киндерман взе вилицата си и си отчупи хапка от омлета на Дайър. После остави вилицата и се загледа безизразно в чинията на Дайър. — Поръчал си си някаква археологическа находка.

— Да се върнем към филмите — предложи Дайър и издиша първия си облак дим.

— На моя списък от десетте най-велики филми — обяви Киндерман. — Кои са твоите любими, отче? Може би ще споменеш първите пет.

— Устните ми са запечатани.

— Но не достатъчно често. — Киндерман солеше пържените картофи.

Дайър сви стеснително рамене.

— Кой може да избере петте най-добри неща от каквото и да е?

— Аткинс — незабавно отговори детективът. — Той може да ти вкара всичко в категории: филми, танци — каквото и да е. Спомени му за еретици и той ще ти даде списък от десет, подредени по предпочитание, без да се поколебае. Аткинс е човек на бързите решения. Но няма значение, той има вкус и обикновено е прав.

— О, така ли? И кои са любимите му филми?

— Първите пет?

— Първите пет.

— Казабланка.

— А кои са другите четири?

— Същите. Той е абсолютно луд по този филм.

Йезуитът кимна.

— Той кима — обяви мрачно Киндерман. — Бог е обувка за тенис , му казва еретикът, а Торквемада 20 20 Томас де Торквемада — (1420-1498) (на испански: Tomás de Torquemada) е испански духовник и пръв велик инквизитор на испанската инквизиция. — Б.пр. кимва и казва: Пазач, пусни го. Няма какво повече да се каже и от двете страни. Наистина, отче, тези прибързани решения трябва да свършат. Ето какво излиза от цялото това пеене и китари в ушите ти.

— Искаш да ти кажа кой е любимият ми филм?

— Но, моля те, побързай — погледна го Киндерман сърдито. — Рекс Рийд е в телефонната кабина и чака да му се обадя.

— Това е чуден живот — обяви Дайър. — Сега доволен ли си?

— Да, отличен избор — кимна Киндерман. Направо грейна.

— Мисля, че съм го гледал двайсет пъти — призна Свещеникът с усмивка.

— Не би могло да навреди.

— Със сигурност го обичам.

— Да, той е невинен и хубав. Разчувства ти сърцето.

— Ти каза същото за Гумена глава .

— Не споменавай това безсрамие — изгледа го свирепо Киндерман. — Аткинс го нарича Дългото пътуване в разврата .

Сервитьорката се приближи и остави чиния с резенчета домати.

— Заповядайте, сър.

— Благодаря ви — каза ѝ детективът.

Тя погледна към омлета на Дайър.

— Нещо не е наред с омлета?

— Не, той просто спи — отговори Дайър.

Тя се разсмя.

— Да ви донеса ли нещо друго?