Уилям Блати - Легион

Телефонът звънна. Киндерман погледна към бутоните. Частната линия. Вдигна телефона:

— Киндерман.

— Бил? — Беше жена му.

— О, ти ли, скъпа? Кажи ми, как е в Ричмънд? Още ли си там?

— Да, видяхме сградата на Капитолия. Бяла е.

— Колко вълнуващо…

— Как минава денят ти, скъпи?

— Чудесно, миличка. Три убийства, четири изнасилвания и едно самоубийство. Иначе обичайното весело прекарване, тук с момчетата в управлението. Миличка, кога шаранът ще излезе от ваната?

— Сега не мога да говоря.

— О, разбирам. Значи Майката на Гракх 15 15 Братя Гракх — Гай и Тиберий — римски държавници и социални реформатори — Б.пр. е наблизо. Майка Мистерия. Натъпкала се е в будката заедно с теб, така ли?

— Не мога да говоря. Ще си дойдеш ли за вечеря или не?

— Мисля, че не, безценно ангелче.

— Ами за обяд? Ти не ядеш, когато мен ме няма там. Можем да тръгнем още сега — ще се приберем към два.

— Благодаря ти, скъпа, но днес ще трябва да ободря отец Дайър.

— Какво има?

— Той се натъжава всяка година на този ден.

— О, днес ли е?

— Днес е.

— Бях забравила.

Двама полицаи влачеха един заподозрян през стаята. Той се съпротивляваше упорито и крещеше псувни.

— Не съм го направил! Пуснете ме, минетчии такива!

— Какво е това? — попита жената на Киндерман.

— Само goyim , миличка. Няма значение. — Вратата на килията се затръшна след заподозрения. — Ще заведа Дайър на кино. Ще обсъдим филма. На него ще му хареса.

— Е, добре. Ще ти приготвя блюдото и ще го сложа във фурната, за всеки случай.

— Много си мила. О, между другото, довечера заключи прозорците.

— Защо?

— Така ще се чувствам по-добре. Прегръдки и целувки, скъпа кифличке.

— На теб също.

— Ще оставиш бележка за шарана, нали, миличка? Не искам да вляза и да го видя.

— О, Бил…

— Довиждане, скъпа.

— Довиждане.

Той затвори телефона и стана. Аткинс го гледаше втренчено.

— Шаранът не ти влиза в работата — стрелна го детективът. — Трябва да се тревожиш само от това, че има нещо гнило в Дания. — Той тръгна към вратата. Имаш много работа, така че бъди мил и я свърши. Колкото до мен, от два до четири и половина съм в кино Биограф . След това съм при Клайд или ще се върна тук. Извести ме, ако получиш съобщение от лабораторията. Обади ми се на пейджъра. Довиждане, лорд Джим! Наслаждавай се на луксозното пътуване с Патна . Провери за течове.

Излезе през вратата и се вля в света на хората, които умират. Аткинс го гледаше как се тътри през залата на отдела, отхвърляйки въпросите, все едно че бяха просяци на Бомбай стрийт . Вече му липсваше.

Той стана от стола и отиде до прозореца. Погледна към белите мраморни паметници в града, окъпани от слънчевата светлина, топли и истински. Заслуша се в движението. Почувства се неспокоен. Разбъркваше се някаква тъмнина и той не можеше да я разбере; но усещаше движението ѝ. Какво беше това? Киндерман го беше усетил. Разбра го.

Аткинс се отърси от нея. Той вярваше в света и в хората и съжаляваше и двете. Надявайки се за най-доброто, той се обърна и се захвана с работата си.

Джоузеф Дайър, йезуитски свещеник на четиридесет и пет години и преподавател по религия в университета в Джорджтаун, беше започнал неделния си ден с меса за Христос, освежавайки вярата си и подновявайки нейната тайнственост, празнувайки надеждата в идващия живот и молейки се за милост за цялото човечество. След месата той отиде до йезуитското гробище в дъното на университетския двор и постави няколко цветя пред надгробния камък с надпис ДЕЙМИЪН КАРАС, ОТ ОРДЕНА НА ЙЕЗУИТИТЕ.После закуси обилно в трапезарията, консумирайки огромни порции от всичко: палачинки, свински пържоли, царевичен хляб, наденички, бекон и яйца. Седеше на една маса с президента на университета, отец Райли, негов дългогодишен приятел.

— Джо, къде слагаш всичко това? — учуди се Райли, наблюдавайки как дребната, червенокоса глава с лунички на лицето поглъща едновременно свинска пържола и сандвич с палачинка. Дайър обърна учудените си сини очи към президента и каза безизразно:

— Чист живот, mon pare 16 16 Mon pare (фр.) — отче мой — Б.пр. . — После се пресегна към млякото и си наля още една чаша.

Отец Райли поклати глава и отпи от кафето си, забравяйки докъде е стигнала дискусията им за Дън 17 17 Джон Дън (1572-1631) — английски метафизичен поет — Б.пр. като поет и свещеник.