Клайв Баркър: Кървави книги (Том I)

Мик закрещя, зави и се залюля на въжетата, опиянен от триумфа си. Зърна бледото тяло на Джъд, проснато далеч под него върху тъмната земя, невъзвратимо мъртво. Но любовта, живота и здравия разум вече ги нямаше, беше ги забравил заедно с името, пола и амбициите си.

Всичко това вече не означаваше нищо за него. Абсолютно нищо.

Бум…

Бум…

Пополач вървеше, а стъпките му се отдалечаваха на изток. Пополач вървеше и бумтенето на гласа му заглъхваше в нощта.

Ден по-късно пристигнаха птиците, лисиците, мухите, пеперудите и осите. Джъд се размърда, Джъд се премести, Джъд роди. Коремът му се напълни с гърчещи се личинки, а лисиците се сбиха в бърлогата си за хубавото месо на бедрото му. После всичко стана бързо. Костите пожълтяха, костите се разтрошиха; на мястото на тялото, което някога бе изпълвал с дъха и убежденията си, остана празнота.

Мрак, светлина, мрак, светлина. Името му не прекъсна кръговрата на дните.

Фреди Крюгер, Кендимен и Пинхед са герои от различни популярни филмови поредици на ужасите, като последните двама са екранни версии на герои на Баркър. — Б.пр.

Съкратено изложение на основни положения на една наука. — Б.пр.

Празник в Мексико, САЩ и Канада, по време на който мексиканските индианци отдават почит на починалите си близки; чества се на 2 ноември. — Б.пр.

В литературата и фолклора — призрачен двойник на реално съществуващ човек. Обикновено допелгенгерът е зъл, преследва своя първообраз и се опитва да го убие. Според други поверия да видиш призрачния си двойник е лоша поличба — скоро ще се разболееш или ще умреш. — Б.пр.

Френски благородник, маршал на Франция и съмишленик на Жана д’Арк, екзекутиран през 1440 г. за магьосничество, содомия и 140 убийства на малки деца. Освен че е един от първите документирани серийни убийци, Жил дьо Ре се смята за прототип на Синята брада от едноименната приказка на Шарл Перо. — Б.пр.

В ирландската и шотландската митология — женски духове, чиито жални писъци предвещават смърт. — Б.пр.

Индианско племе, населявало крайбрежните части на щата Мейн преди идването на белите хора. — Б.пр.

Третата книга от Стария завет. — Б.пр.

Граматически неправилна фраза с испански или италиански произход, употребена за пръв път на английски език в пиесата „Доктор Фауст“ на Кристофър Марлоу и добила популярност покрай филма на Хичкок „Човекът, който знаеше прекалено много“. Фразата означава „Каквото има да става — ще стане“. — Б.пр.

Дребни пакостливи създания от английския фолклор, на които приписват механичните повреди на самолети, автомобили и прочие. — Б.пр.

Смъртоносен, фатален удар (фр.). — Б.пр.

Бърз танц в 3/8 или 6/8 такт, характерен за Южна Италия. Името му произлиза от италианския град Таранто, в който ухапаните от тарантула хора през XIV в. вярвали, че ако танцуват достатъчно бързо и продължително, отровата (смятана по онова време за смъртоносна) ще бъде изхвърлена от телата им заедно с потта. — Б.пр.

На английски думата деликатно (lacy) се произнася като името на пострадалото на игрището момче (Лейси). — Б.пр.

Интимен разговор (фр.). — Б.пр.

„Песента на Хайауата“ е епична поема от американския поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, написана в четиристъпен хорей — двусрична стихотворна стъпка, при която първата сричка (дум) е дълга и ударена, а втората (да) е кратка и неударена. — Б.пр.

В древногръцката митология Елизиум (или Елисейски полета) е мястото, на което попадат душите на героите след смъртта им. — Б.пр.

Аристократичната западна част на Лондон, известна с театрите си. — Б.пр.

Голяма (бяла) завеса или стена, която обгражда сцената (или е разположена зад нея) и играе ролята на фон. Изрисувана подходящо, тя създава илюзия за дълбочина и прави сцената да изглежда по-просторна. — Б.пр.

Завеса в дъното на сцената, декори. — Б.пр.

Очевидно Еди играе ролята на Сър Тоби Хлъц, вуйчото на Оливия (един от главните герои в комедията на Шекспир). — Б.пр.

Препратка към заглавието на Алън Силитоу „Самотният бегач на дълги разстояния“. — Б.пр.