Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

От двете страни на Улицата растяха дървета — величествени брястове, дъбове и кленове — ето защо напролет и лете тя се къпеше в сенчеста зеленина и се огласяше от гласовете на чуруликащите птици. В градините пред къщите растяха ароматни рози, жив плет ограждаше дворовете, прорязани от лъкатушещи пътечки и декорирани със слънчеви часовници, а нощем луната и звездите захласнато съзерцаваха изпъстрените с капчици роса цветя.

Имаше войни, бедствия и катаклизми, но Улицата сънуваше прекрасния си сън. Мнозина младежи я напускаха и малцина се завръщаха. На мястото на старото знаме се издигна нов флаг — с ивици и звезди. Хората говореха за големите промени, ала Улицата не ги усещаше, защото обитателите ѝ си бяха същите и навред ехтеше все същата реч. Както и преди, сладкогласните птици намираха подслон в короните на дърветата, а нощем луната и звездите се любуваха на окъпаните в свежа роса благоуханни розови храсти.

Годините летяха и на Улицата вече не се виждаха триъгълни шапки, перуки и оръжия. Колко странно изглеждаха бастунчетата, цилиндрите и модните къси прически! Покоят на Улицата все по-често се нарушаваше от непривични звуци — изпървом от реката, намираща се на километър и половина от нея, се издигнаха кълба дим и се разнесе неведом тътен, а след няколко години грохотът, пушекът и саждите заприиждаха от всички страни. Въздухът вече не беше толкова чист, както преди, ала духът на Улицата си оставаше същият. Все пак тя бе проправена с кръвта и мъжеството на първите заселници. Какво от това, че хората разкъсваха земните недра, за да поставят в тях причудливи тръби, или издигаха стълбове, опасвайки пространството с тънки жици? Улицата бе скътала в сърцето си толкова много древни тайни и мъдрости, че просто нямаше как да забрави лесно миналото.

Ала ето че настана мрачно време, когато тези, които познаваха старата Улица, вече я възприемаха като чужда, а онези, които бяха свикнали с новия ѝ облик, не помнеха миналото ѝ. Те идваха и си отиваха, гласовете им звучаха рязко и грубо, а одеждите и лицата им дразнеха очите. Притворните им мисли и желания нямаха нищо общо със справедливия, честен и мъдър дух на Улицата и тя безмълвно крееше, докато къщите потъваха в запустение и разруха, вековните дървета изсъхваха, а розовите храсти се задушаваха в прегръдката на уродливи плевели. Само веднъж изпита смътна гордост — когато младежи, облечени със сини униформи 55 55 Вероятно авторът има предвид синята униформа на Съюза (Северните щати) по време на Гражданската война между Севера и Юга (1861-1865). — Б.пр. , преминаха в строен марш по нея, отправяйки се натам, откъдето мнозина нямаше да се завърнат.

Годините се нижеха една подир друга и Улицата неусетно беше сполетяна от още по-тежка участ. Всички дървета бяха изсечени, а на мястото на благоуханните цветни градини се издигнаха сиви и грозни многоетажни жилищни сгради. Обаче старите домове още си стояха, защото бяха съградени с любов и имаха важна мисия — да служат на поколения наред. Нови лица се появиха на Улицата — зловещи, коварни лица с лукави очи и странни черти — чиито притежатели изричаха неразбираеми думи и слагаха неразбираеми табели с познати и непознати букви върху фасадите на занемарените постройки. Товарни колички задръстваха канавките. Над Улицата надвисна тежко зловоние и древният ѝ дух потъна в сън.

Покоят ѝ бе нарушен от нови вълнения. Отвъд океана бе избухнала война и революция; рухваха династии и деградиралите им поданици се устремяваха със съмнителни намерения към Западните земи. Мнозина от тях намериха приют в посърналите къщи, смътно помнещи пеенето на птиците и аромата на розите. После Западните земи се пробудиха от унеса си и се притекоха на помощ на Родината в титаничната битка за спасяването на цивилизацията. Над градовете отново се развяха старите знамена, сред които победоносно се издигаше и новият флаг, придружен от един семпъл, но също славен трикольор. Обаче над Улицата не се вееха много знамена, защото тук се бяха загнездили страхът, омразата и невежеството. По паважа ѝ отново маршируваха млади бойци, но те не можеха да се сравнят с героите със сините униформи от прежните дни. Нещо бе изгубено завинаги. Чедата на онези герои бяха напуснали този свят, отнасяйки добродетелите на бащите си в гробовете, а техните синове не знаеха нищо за Улицата и древния ѝ дух.

Не след дълго велика победа долетя отвъд океана и младежите се завърнаха с ореола на триумфа. Онова, което изглеждаше изгубено, се бе възвърнало… обаче Улицата продължаваше да тъне в страх, омраза и невежество. Навярно защото старите пришълци не си отиваха, а непрекъснато прииждаха нови и се настаняваха в старинните къщи. Чужденците бяха смугли и злобни и сред тълпите, изпълнили тротоарите, малцина напомняха за онези, под чиито стъпки се бе родила Улицата и които бяха изковали нейния дух. Макар и същата, тя вече беше друга и в очите на хората горяха пламъчетата на алчността, славолюбието, кариеризма и отмъстителността. Носеха се слухове за безредици и измяна… За потаен заговор, целящ смъртен удар срещу Западните земи, та да могат убийците да се изкатерят по руините към властта, както бяха сторили и в мрачната си студена страна, откъдето бяха дошли повечето от тях. Улицата стана сърцето на този заговор — занемарените къщи гъмжаха от чуждоземните вируси на междуособиците, а зад стените им бръмчеше непонятната реч на съзаклятниците, които чертаеха страшните си планове и изгаряха от нетърпение час по-скоро да настъпи бленуваният ден на кръв, огън и смърт.