Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Подпрях велосипеда на стената и отворих тази вляво от мен. Стоях на прага на неголяма стая с нисък таван, осветявана едва-едва от двата прашни прозореца и обзаведена само с най-необходимите мебели. Съдейки по масата, столовете и камината, на чиято полица тиктакаше архаичен часовник, предположих, че това помещение бе служело за всекидневна. Върху масата лежаха няколко книги и разни бумаги, но недостатъчното осветление ми пречеше да разчета заглавията. Най-силно от всичко обаче ме порази духът на дълбока древност, присъстващ буквално във всеки видим детайл от интериора. От собствен опит знаех, че повечето постройки в района изобилстват от реликви от далечното минало, ала не можех да се отърся от усещането, че тук старините се бяха съхранили в необичайна степен. Не след дълго открих защо. В стаята нямаше нито един предмет, датиращ от следреволюционния период 49 49 Периодът след Американската война за независимост (1775-1783), в която тринайсетте британски колонии в Северна Америка се противопоставят на Великобритания. — Б.пр. . Ако помещението не бе тъй оскъдно обзаведено, би било същински рай за всеки антиквар, без значение дали е професионалист, или любител.

С всяка следваща минута, прекарана от мен в тази тясна стаичка, чувството на безпокойство, обзело ме още при първия ми досег с тайнствената къща, нарастваше. Не можех да определя кое точно ме плашеше или отблъскваше; навярно реакцията ми се дължеше на угнетяващата атмосфера на дремеща старина, спартанска суровост и злокобни тайни, които е най-добре да си останат забравени. Въпреки умората си, не изпитвах никакво желание да приседна и да си почина; наместо това неспирно обикалях из помещението и заинтригувано разглеждах всяко нещо, на което се спираше погледът ми.

Първият предмет, привлякъл вниманието ми, бе една средно дебела книга, която изглеждаше толкова древна, че беше странно да я видя именно тук, а не в някоя библиотека или музей. Кожената подвързия с металически ръбчета я бе запазила в отлично състояние, макар че поради тази причина изглеждаше още по-неуместно сред бедната и занемарена обстановка. Когато я разгърнах, удивлението ми нарасна още повече, защото държах в ръцете си изключително рядко издание на „Доклад на Конгоанското кралство за съседните страни“ на Филипо Пигафета 50 50 Филипо Пигафета (1533-1604) — италиански математик, изследовател и пътешественик. Споменатата от Лъвкрафт книга действително съществува. — Б.пр. , написан на латински въз основа на записките на мореплавателя Лопес и отпечатан през 1598 година във Франкфурт.

Много бях слушал за тази книга, украсена с оригиналните гравюри на братята Де Бри 51 51 Всъщност те са баща и син: Теодор де Бри (1528-1598) и Йохан Теодор де Бри (1561-1621). — Б.пр. , и за известно време забравих за мрачните си предчувствия, защото желанието ми да прелистя този изключителен том ненадейно измести всичко останало. Илюстрациите наистина се оказаха твърде любопитни. Личеше си, че художниците са се ръководили от доста бегли и повърхностни описания, защото чернокожите туземци бяха изобразени с европеидни черти на лицето и светла кожа. Вероятно нямаше да затворя скоро тази книга, ако не беше едно на пръв поглед странно и в същото време банално обстоятелство, което наново разпали смътното ми безпокойство. Незнайно защо, всеки път когато я разгръщах, страниците ѝ се разтваряха все на едно и също място, а именно — на гравюрата под номер дванайсет, където с най-големи подробности бе изобразена месарницата на един касапин канибал от Древния Анзик. Чак се засрамих, задето реагирах по такъв начин заради някаква дреболия, но гравюрата действително ме изкара от равновесие, особено след като прочетох пояснителните бележки, в които се говореше за особеностите на анзикейската кухня.

За да се разсея, се обърнах към близката лавица и насочих вниманието си към наредените там заглавия. Те не бяха много и сред тях се виждаше Библия от осемнайсети век, алегоричният роман „Пътят на пилигрима“ 52 52 Най-известното произведение на Джон Бъниан (1628-1688) — английски протестантски автор и проповедник. — Б.пр. от същия период (илюстриран с гротескни гравюри и напечатан в типографията на издателя на алманаси Исая Томас), полуразпаднало се издание на „Magnalia Christi Americana“ 53 53 „Християнското величие на Америка“ (лат.); Котън Мадър (1663-1728) — американски богослов, биолог, медик и есеист. — Б.пр. на Котън Мадър и още няколко книги на достолепна възраст. Улисан в разглеждането им, аз задълбочено прелиствах пожълтелите им страници, когато изведнъж дочух нечии приглушени стъпки от стаята на горния етаж.