Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Както изглеждаше, с течение на времето честотата и интензитетът на сутрешните му припадъци постепенно нараствали, докато не довели до ужасната трагедия, заради която Слейтър бе арестуван от пазителите на реда и месец по-късно — въдворен в нашата болница. След дълбок сън, започнал под влиянието на изпитото уиски в пет часа следобед предишния ден, траперът внезапно се събудил по пладне и взел да надава такъв ужасяващ нечовешки вой, че съседите тутакси се струпали пред мръсната барака, където живеел с неописуемите си роднини. Слейтър се втурнал навън сред снега, вдигнал ръце към небето и започнал да подскача във въздуха, като през цялото време крещял как трябвало на всяка цена да достигне някаква голяма сграда със сияещи стени, покрив и под, откъдето се носела необикновена музика. Когато двама мъже със среден ръст се опитали да го удържат, той им оказал съпротива с маниакална сила и ярост, крещейки за желанието си да открие и убие нещо, което „сияе, тресе се и се смее“. В края на краищата ловецът успял да повали единия си противник с неочакван мощен удар, след което се нахвърлил и върху другия; по това време вече бил изпаднал в някакъв чудовищен кръвожаден екстаз, а виковете му, че „ще се издигне високо във въздуха и ще изпепели всичко, което се изпречи на пътя му“, ехтели с демонична ожесточеност наоколо.

В този момент роднините и съседите се разбягали в паника, а когато най-безстрашните дръзнали да се завърнат, заварили страховита картина. От Слейтър нямало и следа, а на мястото на жертвата му върху снега безмълвно вдигало пара неузнаваемо кърваво месиво, което само допреди час било живо човешко същество. Никой от планинските жители не се осмелил да поеме в търсене на жестокия убиец; вероятно те тайно са се надявали той да издъхне от студ и глад сред суровата пустош, обаче само след няколко дни дочули пронизителния му вой от една затънтена клисура. Така разбрали, че по някакъв начин траперът е успял да оцелее и че трябва по един или друг начин да вземат необходимите мерки, за да се предпазят от него. Местните набързо сформирали въоръжен отряд, към който впоследствие се присъединили и полицаи от най-близкия участък, след като един от пазителите на реда случайно се натъкнал на издирващата група и бил уведомен за убийството, извършено от изпадналия в умопомрачение Слейтър.

На третия ден от търсенето убиецът бил открит в несвяст в една дървесна хралупа; служителите на закона незабавно го отвели в най-близкия затвор, където с обвиняемия се заели експерти алиенисти 3 3 В миналото така са се наричали специалистите, занимаващи се с криминално проявени душевноболни. Освен в творчеството на Лъвкрафт, за алиенисти се говори и в шедьовъра на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака“. — Б.пр. от Олбъни. Слейтър им разказал простичка история. Но собствените му думи един следобед заспал след консумацията на порядъчно количество алкохол. Когато се събудил, открил, че стои в снега пред бараката си с окървавени ръце, а в краката му лежи обезобразеното тяло на неговия съсед Питър Слейдър. Шокиран и потресен, траперът се втурнал към гората, опитвайки се да избяга колкото се може по-далеч от местопрестъплението, отговорността за което без никакво съмнение тежала на неговата съвест. Като се изключи това, не знаел нищо повече; въпреки настойчивия разпит, на който бил подложен от алиенистите, те така и не могли да изкопчат нищо повече от причудливия здравеняк.

Онази нощ Слейтър спал спокойно и на следващата сутрин се събудил без никакви странности… с изключение на някои изменения в изражението на лицето му. Според доктор Барнард, който наблюдавал задържания, в бледосините му очи се появил някакъв особен блясък, а отпуснатите по-рано устни били свити в някакво смътно подобие на осъзната решимост. По време на последвалия разпит обаче траперът отново изпаднал в характерната за планинците от Катскил апатична вялост и само повторил показанията си от предишния ден.

На третата сутрин Слейтър за първи път бил връхлетян от психотичен пристъп. След като се събудил от неспокоен сън, той изпаднал в такава безумна, бясна ярост, че се наложило да бъде озаптяван от четирима санитари, докато му сложат усмирителната риза. Алиенистите се отнесли с изключително внимание към всяка дума, изкрещяна от задържания, и научното им любопитство достигнало неподозирани висини след невъобразимия контраст между чутото в затворническата килия и свидетелските показания на роднините и съседите на трапера. Неистовото му бълнуване продължило около четвърт час — четвърт час, в който Слейтър говорел на неподражаемия си диалект за колосални здания от светлина, необятни космически пространства, удивителна музика и призрачни планини и долини. Най-голямо внимание обаче планинецът отделил на тайнственото сияйно същество, което се тресяло и му се присмивало. Това гигантско неведомо създание било негов страшен враг и повече от всичко на света Слейтър копнеел да го погуби в името на възмездието. За да постигне тази цел, трябвало да се рее сред бездните на пустотата, изпепелявайки всяко препятствие, което се изпречи на пътя му.