Шарлейн Харис: Мъртви преди мрак

И на всичкото отгоре не оставяха и бакшиш.

Докато гледаше към масата на вампира, Сам наля чаша домашно червено вино и го остави на таблата ми. Когато ме погледна, разбрах — той също бе наясно, че новият ни клиент е вампир. Очите на Сам са сини като на Пол Нюман, а не като моите — мътно сиво-сини. Сам също е рус, но неговата коса е къдрава, а и русото му е почти като червено злато. Лицето му винаги е с лек слънчев загар и макар да изглежда слаб в дрехите си, аз съм го виждала да разтоварва камион, разсъблечен до кръста. Тялото му е здраво и стегнато. Никога не подслушвам мислите му. Той ми е шеф все пак. Налагало ми се е да напускам работа, понеже съм разбирала неща за началниците си, които не ми се е искало да зная.

Но Сам не каза нищо, само ми подаде виното. Огледах чашата, за да се убедя, че е безупречно чиста, и се отправих към масата на вампира.

— Виното ви, господине — произнесох с нотка тържественост и внимателно поставих бутилката и чашата точно пред него.

Той отново ме погледна и се възползвах да задържа поглед върху прекрасните му очи.

— Наздраве! — казах гордо.

Мак Ратрей се провикна зад гърба ми:

— Хей, Суки, тук имаме нужда от още една кана бира.

Въздъхнах и се обърнах да взема празната кана от масата на Негодниците. Забелязах, че Денис изглежда страхотно тази вечер. Носеше секси потник и къси панталонки, а кестенявата й коса бе тупирана. Тя не беше особено привлекателна, но понеже излъчваше самоувереност, отнема известно време, докато този факт се проумее.

За моя изненада няколко минути по-късно видях, че семейство Ратрей са се преместили на масата на вампира и му говорят нещо. Не забелязах да им обръща особено внимание, но пък и не си тръгваше.

— Гледай, моля ти се — кимнах възмутено на колежката си Арлийн.

Тя е червенокоса, има лунички и е десет години по-възрастна от мен. Била е женена четири пъти. Има две деца, а от време на време ми се струва, че ме възприема като третото.

— Непознат мъж, а? — обади се тя без особен интерес.

Арлийн ходи в момента с Рене Ление. Изглежда щастлива, макар да не ми е ясно какво толкова намира у него. Мисля, че Рене е вторият й съпруг.

— О, той е вампир! — възкликнах просто за да споделя въодушевлението си с някого.

— Така ли? Тук? Обаче помисли малко, миличка, — каза тя с лека усмивка, за да покаже, че споделя радостта ми — едва ли е чак такова цвете, щом е с Негодниците. От друга страна, Денис направо се престарава.

След нейната констатация картинката ми се изясни. Благодарение на опита й Арлийн доста я биваше в преценката на интимни ситуации, за разлика от мен.

Вампирът беше гладен. Бях чувала, че синтетичната кръв, която японците бяха изобретили, доставяла на вампирите всичко необходимо, но не можела да задоволи жаждата им. Ето защо от време на време се случваха разни „нещастни случаи“, това бе евфемизмът на вампирите за жестоките убийства на хора. И ето я Денис Ратрей, опипваше шията си и я извиваше ту на едната, ту на другата страна… каква безсрамница!

В този момента брат ми, Джейсън, влезе в бара и дойде да ме прегърне. Ясно му е, че жените харесват мъже, които се отнасят добре към семейството си и са мили към сакатите, така че прегръщайки ме, удря с един куршум два заека. Не че му се налага да трупа повече точки, отколкото вече притежава, като се държи естествено, бидейки себе си. Привлекателен мъж е, но освен това може да бъде истински негодник. Жените обаче имаха склонност някак да пренебрегват този факт.

— Здрасти, сестра ми! Как е баба?

— Добре е, както винаги. Отбий се да я видиш.

— Окей. Коя е на разположение тази вечер?

— Огледай се и ще видиш.

Направи ми впечатление, че щом Джейсън се заозърта, предизвика вълна от женски ръце, докосващи коси, блузи и устни.

— А, виждам Джийн — Ан. Свободна ли е?

— Тук е с някакъв шофьор на камион от Хамънд, който в момента е в тоалетната. Умната!

Джейсън ми се ухили до ушите. Изумих се как нито една от останалите жени не забелязваше себелюбието в тази усмивка. Дори Арлийн оправи тениската си, когато той влезе. След четири брака би трябвало поне малко от малко да се е научила да преценява мъжете. Другата сервитьорка, с която работех, Доун, отметна коси и изпъна рамене, за да насочи вниманието към бюста си. Джейсън й махна дружелюбно. Тя отвърна с престорена усмивка. С брат ми не са в добри отношения и въпреки това й се иска той да я забележи.

Стана доста натоварено — в събота вечер всеки се отбиваше за малко в „При Мерлот“, така че за известно време изпуснах от око моя вампир. В следващия момент, когато имах възможност да му обърна внимание, той говореше с Денис. Мак го гледаше толкова жадно, че започнах да се безпокоя.