Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Чекът с възнаграждението ви ще бъде изпратен до представителя ви в Шривпорт, както се споразумяхме. Ако желаете, останете и тази вечер, за да отпразнувате с нас завръщането на Фарел.

— Споразумяхме се, че ако някой човек се окаже виновен след направените от мен разкрития, той няма да бъде наказан от вампирите, а ще бъде предаден на полицията и правосъдието. Къде е Хюго?

Очите на Стан се отместиха от мен и се заковаха върху стърчащия зад гърба ми Бил; сякаш безмълвно му казваше: „Нещо много си я разпуснал тази твоя смъртна приятелка!“.

— Хюго и Изабел са заедно — лаконично отвърна той.

Хич не исках да знам какво трябваше да значи това. Но нямаше как, длъжна бях да разбера всичко докрай.

— Значи не възнамерявате да спазите договора си, така ли? — попитах аз с ясното съзнание, че дърпам лъва за опашката.

Трябва да има поговорка „Горд като вампир“, защото всичките са такива, а аз дълбоко засегнах най-чувствителното му място. Вампирът кипна от ярост и аз изтръпнах от страх при вида на лицето му. За броени секунди у него не остана нищо човешко. Устните му се изтеглиха настрани, вампирските му зъби щръкнаха, а тялото му се изви в дъга и сякаш се удължи.

Миг по-късно той се изправи и с едва забележимо махване на ръката ми даде знак да го последвам. Бил ми помогна да стана и двамата тръгнахме след Стан по коридорите на къщата. Вътре имаше шест спални, вратите на всичките бяха затворени, а зад една от тях се чуваха сладострастни стенания. Подминахме я, за мое огромно облекчение. Тръгнахме нагоре по стълбите. Всяко движение ми причиняваше болка. Стан не погледна назад нито веднъж. Изкачваше стълбите със същото темпо, с което крачеше и по коридорите. Спря пред врата, която по нищо не се отличаваше от останалите. Отключи я. Отдръпна се встрани и ми кимна да вляза.

Нямах никакво желание да го правя — абсолютно никакво, — но трябваше. Прекрачих прага и се огледах.

Вътре нямаше никакви мебели. Към едната стена беше прикована Изабел, със сребърни вериги, разбира се. Към другата — Хюго. И двамата бяха в пълно съзнание и едновременно извърнаха глави към мен.

Изабел ми кимна, сякаш се срещахме в магазина. Не носеше никакви дрехи. Забелязах, че глезените и китките й бяха омотани в превръзки, така че среброто да не прогаря плътта й, а само да отнема силите й.

Хюго също беше гол. Не можеше да откъсне очи от Изабел. Погледна ме бегло, колкото да разбере кой влиза, и отново обърна поглед към нея. Не се изчервих, защото нямаше нищо вълнуващо за гледане, но осъзнах, че за пръв път през живота си виждам друг гол мъж, освен Бил.

Стан каза:

— Тя не може да смуче кръв от него, макар че е гладна. Той не може да прави секс с нея, въпреки че е пристрастен. Това ще е тяхното наказание за месеци напред. Какво ще направи с Хюго човешкият съд?

Замислих се. Наказуемо ли беше всъщност провинението на Хюго? Беше излъгал вампирите, за да се вмъкне в гнездото им. Обичаше Изабел, но беше предал събратята й. Хм, в това нямаше нищо противозаконно.

— Сложил е микрофон в залата ти за аудиенции — казах аз. Това деяние се наказваше от закона. Или поне така си мислех.

— Каква присъда ще му дадат за това? — попита Стан.

Добър въпрос. Може би човешкият съд дори нямаше да сметне подслушването на вампири за престъпление. Въздъхнах и Стан прие това за задоволителен отговор.

— Какво друго престъпление е извършил Хюго? — попита той.

— Ами… вкара ме в Братството чрез измама, което… не е престъпление. Той… ами… хм.

— Именно.

Хюго продължаваше да се пули срещу Изабел като омагьосан.

— Колко дълго ще го държите тук? — попитах аз.

Стан сви рамене.

— Три-четири месеца. Него го храним, разбира се. За разлика от Изабел.

— А после?

— Първо ще пуснем него. Един ден преди Изабел.

Бил улови дланта ми и лекичко я стисна. Не искаше да разпитвам повече.

Изабел ме погледна и кимна. Тя явно нямаше нищо против.

— Добре — тихо казах аз. — Всичко е наред. — Обърнах се и тръгнах надолу по стълбите бавно и внимателно.

Усещах, че съм изгубила битката, но наистина не проумявах какво по-различно бих могла да сторя. Колкото повече мислех за това, толкова по-объркана се чувствах. Нямах опит в разрешаването на морални проблеми. Нещата са или редни, или нередни.

Е, имаше и междинна зона — не много редни, но не и съвсем нередни. Например да спя с Бил, без да сме женени, или да кажа на Арлийн, че роклята й е прекрасна, макар да изглежда ужасно в нея. Всъщност аз не бих могла да се омъжа за Бил. Законът не позволяваше. Но пък и той не ми беше предлагал.