Шарлейн Харис - Мъртви на прага

— А моето убийство какво общо има с това отмъщение?

— След всички дочути слухове и след собственото си разследване Горещ Дъжд е решил, че ти си ми много скъпа и смъртта ти ще ме нарани така, както го е наранила загубата на Дългата Сянка.

— О… — Не успях да кажа нищо повече. Нищичко. Накрая попитах: — Значи Горещ Дъжд и Дългата Сянка са били… доста близки?

— Да, били са любовници, но в основата на връзката им е имало нещо много по-силно от секса. Обичали са се.

— Значи Горещ Дъжд е решил, че глобата, която си му платил за смъртта на Дългата Сянка, не го удовлетворява. Чарлз е трябвало да извърши нещо, което да ти причини истинска болка.

— Да.

— И Чарлз е дошъл в Шривпорт, ослушвал се е наоколо, разбрал е за мен и е сметнал, че моята смърт ще изплати дълга ти.

— Очевидно.

— Чул е за мистериозния убиец и е прострелял Сам, за да попадне в Бон Томпс.

— Да.

— Много заплетена история. Защо просто не ме е нападнал някоя нощ?

— Защото е искал да изглежда като нещастен случай, за да отклони всякакви подозрения от вампирите. В случай на открито нападение щеше да пострада не само той, но и Горещ Дъжд.

Затворих очи.

— Той е запалил къщата ми — изпъшках аз, — а не горкичкият Мариот. Обзалагам се, че Чарлз го е убил още преди да затворим бара и е занесъл трупа в двора ми, за да хвърли вината върху него. Непознат мъж, който няма да липсва на никого… Божичко! Сега се сещам, че Чарлз взе ключовете за колата ми! Обзалагам се, че го е затворил в багажника ми. Човекът не е бил мъртъв, а просто хипнотизиран. Чарлз с пъхнал онази карта в джоба му. Горкият човечец е членувал в „Братството на Слънцето“ точно толкова, колкото и аз.

— Чарлз сигурно е бил изненадан, че имаш толкова много приятели — хладно каза Ерик, когато покрай вратата се чуха тежките стъпки на двама от въпросните ми приятели. Може би отиваха до тоалетната, а може би просто си търсеха повод да проверят дали съм добре.

— Да, най-вероятно — усмихнах се аз.

— Държиш се по-добре, отколкото предполагах — колебливо каза той. — Очаквах да си по-травмирана, както казват сега.

— Ерик, аз съм човек с късмет — казах. — Днес преживях толкова отвратителни неща… представа нямаш. Просто се радвам, че оцелях. Между другото, шривпортската глутница вече има нов водач. Един лъжец и мошеник.

— Очевидно Джаксън Ерво е загубил изборите.

— Загуби много повече от това.

Ерик се ококори.

— Значи състезанието е било днес. Чух, че Куин е в града. Той не допуска нарушаване на правилата.

— Куин няма вина — казах. — Стигна се до гласуване и глутницата подкрепи опонента на Джаксън, макар че не биваше да става така…

— А ти защо беше там? Проклетият Алсид те е принудил да отидеш, за да те използва за някакви свои цели, нали?

— Ха! Кой го казва!

— Да, но аз съм прям с теб и винаги те уведомявам предварително, ако имам нужда от услугите ти — каза той и ме погледна с честните си сини очи.

Разсмях се. Не вярвах, че в близките няколко дни ще намеря сили да се усмихвам. Но ето че се смеех, и то от сърце.

— Така е — признах аз.

— Значи с Чарлз Туайнинг е свършено, така ли да го разбирам? — съвсем сериозно попита Ерик.

— Точно така.

— Гледай ти! Местните хора се оказаха много предприемчиви и смели. Изобщо не съм очаквал. Ти имаш ли някакви увреждания?

— Счупено ребро.

— Можеше и по-зле да е, като се има предвид, че той е искал да те убие.

— Отново си прав.

— Когато Буба се върна, разбрах, че не ги е предал цялото съобщение. Затова реших да вляза в бара, без да се набивам на очи, и да те снася. Преди това звъних многократно по телефона, но всеки път вдигаше Чарлз.

— Влезе, без да се набиваш на очи, така с — усмихнах се аз. — Но аз, слава богу, вече нямах нужда от спасяване.

— Е, време е да се връщам в собствения си бар, за да наглеждам собствените си клиенти от собствения си кабинет. Разширяваме продуктовата линия с марката „Вамптазия“.

— О, така ли?

— Да. Календар с голи снимки. Какво ще кажеш? Пам смята, че трябва да го наречем „Жребците на Вамптазия“.

— Ти ще участваш ли?

— Разбира се! Мистър Януари.

— Добре, ще взема три. Искам да подаря един на Арлийн и един на Тара. Ще закача един и на моята стена.

— Ще ти дам единия безплатно, ако обещаеш, че ще го държиш отворен на моята снимка — обеща Ерик.

— Дадено.

Той се изправи.

— И още нещо, преди да тръгна.

Аз също станах, но доста по-бавно.

— Най-вероятно ще имам нужда от услугите ти в началото на март — каза Ерик.