Шарлейн Харис: Мъртви на прага

Баракудата Хенеси се намираше най-отдолу в купчината, в директен контакт с вампира.

— Я ми дай тоя кол, момче! — извика той. Сам го подаде на Хойт Фортънбъри, Хойт го предаде на Антонио „Ботуша“ Гулиелми, а Ботуша го пъхна в косматата ръка на Баракудата.

— Да чакаме ли вампирската полиция, или да се погрижим сами за него? — попита Баракудата. — Суки?

Изкуших се да избера второто, но само за секунда.

— Извикайте полиция — казах. Полицейското управление в Шривпорт разполагаше с отряд от вампири, с килия в ареста, пригодена за кръвопийци, и със специален автомобил за транспортирането им.

— Убий ме! — ревна Чарлз от дъното на купчината. — Провалих се в мисията си и не мога да понасям затвори.

— Дадено — извика Баракудата и заби кола в гърдите му.

След като всичко приключи и трупът на Чарлз се разпадна, мъжете се върнаха в бара и спокойно се настаниха по местата си, за да си допият. Абсолютно нереална ситуация. Никой не се смееше, никой не се усмихваше и никой не коментираше случилото се.

Аз, разбира се, се изкуших да си помисля, че това е ехо от ужасното минало, когато чернокожите са били линчувани заради едно намигване към бяла жена. Само че тук ставаше въпрос за нещо съвсем друго. Чарлз беше от друга раса, да, но той се опита да ме убие, по дяволите! И ако жителите на Бон Томпс не се бяха намесили, аз вече нямаше да съм между живите, независимо от хитрата ми тактика със среброто.

Извадихме голям късмет. Тази вечер в бара нямаше нито един полицейски служител. Само пет минути след като всички насядаха по местата си, в бара влезе Денис Петибоун, пожарният следовател, за да се види с Арлийн. (В интерес на истината, помощник-келнерът все още бършеше пода в коридора.) Сам пристегна гръдния ми кош с малко ластичен бинт и аз отидох при Денис — съвсем бавно и много внимателно, — за да взема поръчката му.

Имахме късмет, че нямаше външни хора. Никакви колежани от Ръстън, никакви шофьори от Шривпорт, никакви роднини, дошли да пият по бира с братовчед си или чичо си.

Имахме късмет, че нямаше много жени. Екзекуцията на Чарлз би им подействала ужасно. Честно казано, на мен самата ми стана лошо от гледката, макар че през по-голямата част от времето бях заета да благославям късмета си, че съм още жива.

Ерик извади късмет, че когато нахълта в бара трийсет минути по-късно, Сам нямаше други дървени колове подръка. На някой безразсъден смелчага би могло да му хрумне да убие и него. Само че Ерик нямаше да се даде лесно като Чарлз и щеше да се пролее много кръв.

Късметът на Ерик се дължеше и на факта, че първите му думи на влизане в бара бяха: „Суки, добре ли си?“

И в нетърпението си да разбере отговора, той ме сграбчи през кръста, а аз извиках от болка.

— Ранена си — каза той и после осъзна, че петима мъже вече са скочили на крака.

— Не, просто съм натъртена — отвърнах аз и дори се опитах да се усмихна. — Всичко е наред. Това е Ерик, мой приятел — извиках аз. — Опитвал се е да се свърже с мен. Сега разбирам защо е било толкова спешно. — Погледнах всеки един от настръхналите мъже право в очите и те насядаха обратно по местата си.

— Хайде да седнем някъде и да поговорим — прошепнах аз.

— Къде е той? Ще го заколя собственоръчно! Изобщо не ме интересува какво наказание ще получа. — Ерик кипеше от гняв.

— Вече се погрижихме за това! — изсъсках аз. — Ще мирясаш ли най-сетне?

Сам ни позволи да отидем в кабинета му — единственото място, което предлагаше не само столове, но и уединение. Сам пое работата зад бара, настанен на висок стол и положил ранения си крак върху ниска табуретка.

— Бил направи справка в компютъра си — гордо каза Ерик. — Едноокото копеле ми каза, че е от Мисисипи, и аз реших, че е някой от бившите красавци на Ръсел. Дори се обадих на Ръсел, за да го питам. Кралят каза, че през имението му са минали много вампири и има съвсем бегъл спомен за Туайнинг. Само че той е много несериозен и няма нищо общо с мен като работодател, съдейки по бара му „Жозефина“.

Успях да се усмихна. Така си беше.

— Когато подозренията ми се засилиха, помолих Бил да провери в базата данни. Бил проследи Туайнинг от раждането му като вампир до момента, в който е положил клетва за вярност пред Горещ Дъжд.

— Този Горещ Дъжд… той ли го е превърнал във вампир?

— Не, не — побърза да ме прекъсне Ерик. — Горещ Дъжд е приобщил създателя на Чарлз. А когато той загинал във Френско-индийската война, Чарлз се заклел във вярност на Горещ Дъжд. След смъртта на Дългата Сянка Горещ Дъжд изпратил Туайнинг да отмъсти за нето.