Йон Линдквист - Когато мъртвите се пробудят

Тук нямаше форум за сериозни разговори. Без шеги настъпваше мълчание. Поотделно комиците изпитваха и радост, и скръб — като всички останали нормални хора, но заедно се превръщаха във весела тайфа, неспособна да загърби сатирата и иронията.

Точно преди представлението да започне, Бени Мелин се приближи до него и му каза:

— Виж, надявам се да не ме разбереш криво… но съм подготвил няколко номера с пробудените.

— Спокойно — отвърна му Давид. — Давай по план.

— Добре — зарадва се Бени, а лицето му светна. — Това е един вид новина номер едно и няма как да я пропусна.

— Разбирам.

Давид усети, че на Бени му се иска да изпробва някои от шегите си върху него, затова вдигна чашата си, пожела му късмет и се отдръпна. Колегата му се нацупи. И двамата много добре знаеха, че тази реплика е табу. Вместо късмет си пожелаваха да си счупят някой крак или друг крайник. Всичко друго граничеше с лична обида.

Давид седна на бара. Барманът му кимна, но никой не дойде да си побъбрят. Давид свали чашата си и помоли Лео да я напълни за втори път.

— Как си? — попита го Лео, докато натискаше крана.

— Справям се някак — отвърна му Давид.

Лео остави халбата на плота. Знаеше, че няма да получи по-изчерпателен отговор, затова избърса ръце в една кърпа и каза:

— Прати ѝ много поздрави, когато се оправи.

— Непременно.

Давид усети, че всеки миг ще се разплаче, обърна се с гръб към бара и с лице към сцената и изпи жадно половината халба. Стана му по-добре. Накрая остана сам, без някой да се преструва, че се опитва да го разбере.

„Смъртта ни отчуждава един от друг.“

Сценичното осветление светна, Лео поздрави всички с добре дошли и ги подкани да се обърнат към сцената и да посрещнат с ръкопляскане конферансието Бени Мелин.

Заведението бе пълно, а овациите, които съпроводиха Бени до сцената, събудиха у Давид желанието да се върне в този така реален нереален свят.

Бени се поклони леко и в залата настъпи тишина. Нагласи статива на микрофона, първо леко нагоре, после леко надолу, за да го върне най-накрая в първоначалната му позиция, и започна:

— Не знам какво мислите по този въпрос, но аз лично леко се притеснявам за Хеден. Цял квартал, пълен с мъртъвци.

Тишина, изпълнена с напрегнато очакване. Всички бяха притеснени от случващото се в Хеден и сега се уплашиха, че може би ще научат някой нов, невероятен факт, за който не бяха чували.

Бени сбърчи чело, сякаш разсъждаваше над изключително сложен проблем.

— Ако трябва да съм честен, има само едно нещо, което искам да знам.

Изкуствена пауза.

— Дали сладоледаджията 44 44 В Швеция има практика част от сладоледените продукти да се продават с помощта на специални хладилни микробуси, които обикалят през различни населени места. — Б.пр. ще се отбие при тях с камиона си, или не?

Облекчен смях. Без аплодисменти — шегата не беше достатъчно добра.

— А ако реши да ги посети, дали ще успее да продаде нещо?

— А ако продаде, то какво ли ще е то?

Бени махна с ръка и изрисува във въздуха контурите на филмово платно, което привлече всички погледи.

— Представете си. Стотици мъртъвци, подмамени навън от домовете си, от… — Бени засвири позната мелодия, която известяваше пристигането на сладоледената кола, а в следващия миг се превърна в клатушкащо се напред зомби. Хората се разсмяха, когато Бени изстена: — „Пигелиииин, пигелиииин“ 45 45 Леден сладолед със зелен цвят и вкус на круша. Един от най-разпространените в Швеция. — Б.пр.

Залата експлодира от аплодисменти.

Давид изпразни чашата си и изчезна зад бара. Нямаше сили да изгледа представлението. Знаеше, че Бени и публиката бяха в пълното си право да се смеят над новините на деня, но никой не можеше да го накара да участва в шоуто им. След миг вече беше на улицата. Зад гърба му отекна нова вълна от аплодисменти и той забърза, нетърпелив да се махне надалеч оттук.

Шегите сами по себе си не бяха толкова мъчителни. Животът има нужда от тях, за да продължи напред. Но всичко се разви толкова бързо. След потъването на ферибота „Естония“ трябваше да измине половин година, преди някой дори да посмее да спомене думите „буксир“ и „ферибот“ в подобен контекст. След атентата срещу Световния търговски център минаха само няколко дни, преди да пуснат шегата за новата нискобюджетна компания „Талибан еъруейс“. На всичкото отгоре хората я приеха със смях. Беше толкова далеч от тях, че им бе трудно да го повярват.