Йон Линдквист - Покани ме да вляза

Може би само така му се стори; той отблъсна топката, която се люшкаше под носа му, и се гмурна. Потопи глава, косата му се разпиля, погъделичка му ушите. Той разпери ръце и застина, полюшваше се с водата. Все едно беше мъртъв.

Все едно можеше да се носи така цяла вечност.

И никога вече нямаше да се наложи да вдигне глава и да срещне погледите на онези, които в крайна сметка му желаеха само злото. Или когато вдигне глава и погледне, светът ще е изчезнал. Ще остане единствен той и огромната синева.

Но дори и с уши под водата дочуваше далечните звуци, плискането на околния свят, и когато вдигна лице, светът, разбира се, беше пред него: ехтящ, звънлив.

Мике бе станал от края на басейна, а другите се бяха залисали в нещо като волейбол. Бялата топка летеше във въздуха, ясно се очертаваше на фона на черните заскрежени прозорци. Оскар отплува към дълбоката част на басейна, спря се там, топнат до носа във водата, и се загледа.

Мике бързо притича откъм банята в другия край, извика:

— Господин учител! Звъни се в стаята ви!

Авила измърмори нещо и се запъти към душовете. Последното, което Оскар видя, беше размитият му силует зад запотеното стъкло. След това учителят изчезна.

Заеха позиции веднага щом Мике се появи откъм банята.

Йони и Джими се промъкнаха в залата; Рогер и Пребе застанаха до вратата. Чуха Мике да вика към басейна, приготвиха се.

Меките стъпки на боси крака се приближиха, прекосиха салона и след няколко секунди господин Авила влезе през вратата на съблекалнята на път към стаята си. Пребе вече бе навил около китката си чорапа, пълен с дребни монети, за да го захване по-здраво. В момента, в който учителят стигна до вратата и беше с гръб към него, направи крачка напред и го замери с тази тежест по главата.

Пребе не беше от най-ловките и Авила сигурно чу нещо. Насред замахването той изви глава и ударът го улучи над ухото. Така или иначе, ефектът беше същият. Учителят полетя напред, удари си глава в касата на вратата и се свлече на пода.

Пребе седна на гърдите му и нави тежкия вързоп с монети, за да бъде готов за още един удар в случай на нужда. Но май не се налагаше. Ръцете на учителя потръпнаха, обаче той не направи ни най-малък опит за съпротива. Пребе не вярваше да е мъртъв. Нямаше такъв вид.

Рогер дойде при него, наведе се над поваленото тяло, сякаш досега не бе виждал нещо подобно.

— Тоя да не е турчин?

— Де да знам? Вземи му ключовете.

Докато Рогер измъкваше ключа от джоба на шортите му, видя как Йони и Джими излязоха от салона и тръгнаха към басейна. Той пробва ключовете един по един на вратата, хвърли поглед на учителя.

— Ама къв е космат, като маймуна. Сто на сто е турчин.

— Айде де!

Рогер въздъхна, продължи да изпробва ключовете.

— Казвам го само заради тебе. Ще ти е по-спокойно, че…

— Зарежи го. Давай по-живо.

Рогер откри правилния ключ и отвори вратата. Преди да влезе, кимна към учителя и каза:

— Май да не седиш така, а? Сигурно не може да диша.

Пребе се изхлузи от гърдите му, седна до проснатото тяло с приготвена в ръката тежест, в случай че Авила опита да направи нещо.

Рогер пребърка джобовете на якето, което откри в стаята, докопа портфейл с триста крони. В чекмедже на бюрото, ключа за което изнамери след известно търсене, имаше десет талона за метрото. Взе и тях.

Никаква друга плячка. Но това и не беше целта. Просто дружеска услуга.

Оскар продължаваше да стои в ъгъла на басейна и да прави мехурчета с уста във водата, когато влязоха Йони и Джими. Първата му реакция не беше страх, а възмущение.

Та те бяха с връхните си дрехи.

И дори не си бяха събули обувките, а учителят бе така стриктен с…

Страхът дойде, когато Джими застана над басейна и затърси с поглед. Беше го срещал няколко пъти, бегло, и още тогава му се стори ужа̀сен. А сега имаше и нещо в очите му… как въртеше глава…

Като Томи и другите момчета, когато…

Джими откри Оскар, той потръпна и усети… че е гол. Джими носеше дрехи, те му бяха бронята. Оскар се беше потопил в студената вода и всеки сантиметър от кожата му бе гол. Джими кимна на Йони, махна с ръка в полукръг и тръгнаха към Оскар, всеки от своята страна на басейна. Както вървеше, Джими кресна на останалите:

— Разкарайте се оттук! Всички! Вън от водата!

Момчетата застинаха на място или запляскаха с крака нерешително. Джими се спря над басейна, извади от джоба на якето си ножче, разгъна го и го хвана като стрела, насочена към скупчилите се момчета. Посочи с него другия край на басейна.