Дийн Кунц - Лицето

Не бе срещнал нито един пешеходец. По тихите улици много рядко минаваха коли.

Времето караше повечето хора да си стоят на топло вкъщи.

Разкошното ужасно време беше добрият съучастник на Корки.

По това време на деня, естествено, повечето от тукашните жители бяха на работа. Блъскаха, блъскаха без никаква цел.

Бе започнала ваканция и децата не ходеха на училище. Днес бе понеделник. В петък идваше Коледа. Слагайте празничната украса.

Някои от малките деца щяха да бъдат гледани от по-големите си братя и сестри. По-малко на брой щяха да бъдат закриляни от неработещите си майки.

Други бяха сами вкъщи.

В този случай обаче Корки не се канеше да използва деца като средство за самоизява. Не бойте се, не ги грозеше никаква опасност от жълтия призрак, минаващ сред тях.

А и Корки беше четирийсет и две годишен. В наше време децата са добре обучени да не отварят на непознати мъже.

Желаният безпорядък и чудесният упадък бяха проникнали дълбоко в света през последните години. И потенциалните жертви от всички възрасти бяха станали предпазливи.

Той се задоволяваше с по-малки безобразия. Стигаше му просто да излезе в дъжда и да нанесе някоя и друга щета.

В един от дълбоките си вътрешни джобове той носеше пластмасова торба, пълна с блестящи сини кристали. Изключително мощен химикал, от който растенията губят листата си.

Бе изобретен от китайската военна индустрия. Предназначението му бе, преди да се започне война, да го посеят в нивите на враговете.

Сините кристали унищожават реколтата в продължение на година. Враг, който не може да се изхрани, не може да се бие.

Един от колегите на Корки в университета беше получил субсидия от Министерството на отбраната, за да изучава кристалите. Те смятаха, че трябва спешно да намерят начини да се предпазят от този химикал, преди да е влязъл в употреба.

Колегата му държеше в лабораторията си един двайсет и пет килограмов варел, пълен с кристалите. Корки бе откраднал половин килограм от него.

Той носеше тънки защитни латексови ръкавици, които лесно можеше да скрие в широките като крила ръкави на мушамата.

Мушамата беше и като палто, и като наметало. Ръкавите бяха толкова грамадни, че той можеше спокойно да измъкне ръцете си от тях, да прерови вътрешните си джобове и да пъхне ръцете си обратно в ръкавите, стискайки една или друга отрова.

Той обсипа със сини кристали иглики, лириопета, жасмини, бугенвилии. Азалии и папрати. Парички и цъфтящи храсти.

Дъждът разтваряше кристалите бързо. Химикалът се всмукваше от корените.

След седмица растенията щяха да пожълтеят и листата им щяха да окапят. След две седмици щяха да се превърнат в купчинки смрад.

Големите дървета нямаше да бъдат засегнати от количеството, което Корки можеше да разпръсне. Тревата, цветята, храстите, пълзящите растения и по-малките дървета обаче щяха да се предадат.

Той не посяваше смъртта в двора на всяка къща. Само на една от три, без да спазва особен ред.

Ако всички къщи между четири улици се засегнеха, съседите можеха да се сплотят от общата беда. Ако някои останеха непокътнати, те щяха да се превърнат в обект на завист. И можеха дори да бъдат заподозрени.

Мисията на Корки не беше просто да руши. Всеки глупак може да го стори. Целта му беше също да предизвика разногласие, недоверие, раздор и отчаяние.

От време на време някое куче излайваше или изръмжаваше от площадката пред входната врата, където бе завързано, или от кучешка колибка зад дървена или каменна ограда.

Корки обичаше кучетата. Те са най-добрият приятел на човека, макар че беше трудно да се разбере защо бяха решили да изпълняват тази роля, като се има предвид гнусната природа на човечеството.

Понякога при обаждането на куче той изваждаше кучешки лакомства от джобовете си и ги хвърляше към входовете и през оградите.

В името на разрушаването на обществото се налагаше да надделее над любовта си към кучетата и да извърши необходимото. Трябваше да се правят жертви.

Не може да се изпържи омлет, без да се счупят яйцата, нали!

Кучешките лакомства бяха напоени с цианкалий. Животните щяха да умрат много по-бързо от растенията.

Малко са нещата, които биха могли да доведат до отчаяние така лесно, както преждевременната смърт на любимо животно.

Корки се бе натъжил. Мъчно му беше за нещастните кучета.

В същото време обаче той се чувстваше и щастлив. Щастлив при мисълта, че по хиляди дребни начини допринасяше ежедневно за разпадането на един загнил строй и за изграждането на по-добър свят впоследствие.