Дийн Кунц - Лицето

— Какво количество поща получава Чанинг на седмица?

— Навярно към пет хиляди парчета. Но почти всичко се изпраща до студиото, където се знае, че той има офис. Има рекламна фирма, която ги преглежда и им отговаря. Домашният му адрес не е тайна, но не е и много известен.

В плика се намираха шест отпечатани компютърни снимки, които Итън бе направил в кабинета си с дигитален фотоапарат с висока резолюция. На първата се виждаше малко бурканче върху бяла покривка. До него лежеше капачката му. Върху покривката бяха наредени предметите, извадени от бурканчето — двайсет и две буболечки с оранжеви черупки на черни точки.

— Калинки? — попита Хазарт.

— Ентомологичното им име е Hippodamia convergens от семейство Coccinellidae . Надали има някакво значение, но го проверих.

Изразът на лицето на Хазарт беше достатъчно красноречив, но той не се сдържа да не възкликне:

— Ама че загадка!

— Този тип си мисли, че аз съм Батман, а той е Гатанката.

— Защо калинките са двайсет и две? Има ли някакво скрито значение в броя им?

— Не знам.

— Живи ли бяха, когато ги получи? — продължи с въпросите Хазарт.

— До една мъртви. Нямам представа дали са били живи при изпращането, но изглеждаше, че е минало известно време, откакто са умрели. Черупките не бяха мръднали, но по-деликатните части на насекомите бяха изсъхнали и се ронеха.

На втората снимка колекция от други, спираловидно оформени, светлокафяви черупки стърчаха под най-различни ъгли върху купчина от сива слуз, изпразнена от черна кутия върху восъчна хартия.

— Десет мъртви охлюва — поясни Итън. — Всъщност два бяха живи, но много изнемощели, когато отворих кутията.

— Този аромат няма да бъде избран за бутилиране от Шанел.

Хазарт замълча, за да пъхне в устата си хапка от морската яхния.

Третата снимка беше на малко бурканче от прозрачно стъкло с капачка на винт. Етикетът му беше махнат, но от капачката се виждаше, че някога е съдържало царска туршия.

Тъй като на снимката не можеше да се разбере какво е мътното му съдържание, Итън поясни:

— Беше пълно с формалдехид, в който плуваха десет парчета от прозрачна тъкан, леко оцветена в розово. Имаха тръбовидна форма. Трудно е да се опишат. Приличаха на миниатюрни екзотични медузи.

— Даде ли ги за изследване в лабораторията?

— Да. И когато отидох за резултата, ме изгледаха странно. Парчетата в бурканчето са били от препуциум.

Челюстта на Хазарт замръзна насред дъвченето, сякаш морската яхния се беше втвърдила като материал за вземане на мерки за зъбна протеза.

— Десет парчета от препуциум от големи мъже, не от бебета — подчерта Итън.

Хазарт задъвка отново, но механично, без предишната наслада и преглътна мъчително.

— Ох, майчице! Колко са големите мъже, които се подлагат на обрязване?

— Няма да ги видиш да чакат на опашка — съгласи се Итън.

Корки Лапута се чувстваше отлично под дъжда.

Беше облечен в дълга лъскава жълта мушама и жълта шапка за дъжд с клепнала периферия. Жълтееше се като глухарче.

Мушамата имаше много вътрешни джобове, които бяха дълбоки и непромокаеми.

Във високите черни гумени ботуши два чифта чорапи държаха краката му приятно затоплени.

Той копнееше за гръмотевица.

Той жадуваше за светкавица.

Бурите в Калифорния обикновено минаваха без мълнии и тътен и бяха прекалено тихи за вкуса му.

Вятърът обаче му харесваше. Съскайки и подсвирквайки, той се стараеше да разруши реда, караше дъжда да жили и обещаваше хаос.

Фикусовите и боровите дървета трепереха и се разтрисаха. Клоните на палмите чукаха и тракаха.

Откъснатите листа се въртяха и образуваха страховити зелени привидения, краткотрайни демони, които се разпадаха в канавките.

Постепенно те щяха да запушат решетките на отводнителната система и да причинят наводнения по улиците, които да доведат до заседнали коли, забавени линейки и множество други дребни, но неприятни беди.

Тук, посред бурния дъждовен ден, Корки вървеше през един очарователен жилищен квартал на Студио Сити и сееше безпорядък.

Той не живееше тук. И никога не би живял.

Това беше квартал на трудещи се, в най-добрия случай — на средно ръководно ниво. Такова място не предлага много възможности за стимулиране на интелекта.

Той бе пристигнал с кола, за да се разходи тук.

Макар да бе облечен в защитно яркожълто и да лъщеше като канарче, той преминаваше по улиците в пълна анонимност, привличайки не повече внимание от призрак, изтъкан от тънка ивица ектоплазмена мъгла.