— Сигурно се радваш, че баща ти ще е тук за празниците? Имате ли някакви специални планове, като се върне?
Момчето отново сви рамене, опитвайки се да покаже, че не знае или му е безразлично, но вместо това, без да иска, изрази мъката си, което накара Итън да се почувства непривично безпомощен.
Фрик беше наследил лъчезарните зелени очи на майка си. В безкрайните глъбини на тези очи можеше да се прочете толкова много за самотата на момчето, че то би напълнило няколко полици в библиотеката.
— Току-виж пък тази Коледа ти донесла някоя и друга изненада — опита се да го разведри Итън.
Навеждайки се напред в креслото, жадуващ за тайнствеността, която само преди малко бе обявил за маловажна, Фрик попита:
— Какво, да не би да си чул нещо?
— Ако съм чул нещо, не че твърдя, че съм чул, или не, не бих могъл да ти кажа какво е то, ако изобщо съм чул нещо, без да разваля изненадата, с което не искам да кажа, че има или че няма изненада.
Момчето го изгледа мълчаливо.
— Вече не говориш като честен полицай, а като шеф на студио.
— И откъде знаеш как говорят шефовете на студиа?
— Те идват понякога тук — отвърна момчето с тона на живял и патил човек. — Познавам им приказката.
* * *
Итън паркира на отсрещната страна на улицата пред блока в Западен Холивуд, спря чистачките, но остави мотора включен, за да може да работи отоплението. Той поседя във форда си известно време, като наблюдаваше мястото и размишляваше как най-добре да подходи към Ролф Рейнърд.
Фордът беше един от автомобилите, предоставени за ползване както за служебни, така и за лични цели от осмината членове на персонала, състоящ се общо от двайсет и пет души, които живееха в имението. Сред другите коли в долния гараж се намираше и един 4×4 мерцедес ML500, но той би се набивал прекалено много на очи, ако се наложеше да се наблюдава мястото или да се следи човек.
Триетажният блок изглеждаше в добро, но не отлично състояние. Кремавата гипсова мазилка не беше надупчена или напукана, но видът й подсказваше, че пребоядисването е закъсняло поне с година. Една от цифрите в номера на сградата над входа се беше откачила частично и висеше накриво.
Храстите, отрупани с тежките червени цветове на камелиите, разнообразните папрати и красивите дървета, напомнящи на китайски чадъри с грамадните си корони, придаваха на мястото потъналия в зеленина вид на най-изискано градинарско оформление, но всички растения би трябвало да бъдат подрязани преди месеци. От неравномерния растеж на тревата се виждаше, че се коси два пъти в месеца, а не всяка седмица.
Явно собственикът икономисваше от разноските, но все пак жилището изглеждаше като добро място за живеене.
Никой, който живееше от социални помощи, не можеше да бъде квартирант тук. Рейнърд явно не беше безработен, но от факта, че бе доставял смъртни заплахи в три часа през нощта, можеше да се съди, че не трябва да става рано за работа. Не бе изключено да си е вкъщи сега.
Когато Итън издиреше къде работи и започнеше да разпитва колегите и съседите му за него, Рейнърд със сигурност щеше да бъде предупреден. След това щеше да стане прекалено подозрителен и нямаше да е възможно да се подходи към него директно.
Итън предпочиташе да започне със самия заподозрян и после да се заеме с околните.
Той затвори очи, облегна назад глава и се замисли какво да предприеме.
Ревът от мотора на приближаваща се кола стана толкова силен, че Итън отвори очи едва ли не в очакване да чуе пронизителната сирена и да види полицейска кола по време на преследване. Карайки с прекалено висока скорост за населено място, едно червено като череша ферари тестароса профуча, сякаш шофьорът действително се надяваше да смачка някое хукнало пред него дете или баба, която едвам върви с ортопедичните си обувки и се подпира на бастуна си.
Гумите плиснаха вода от локвите по улицата и окъпаха форда. Стъклото откъм шофьора се замъгли за момент от мръсната вода.
Блокът насреща святкаше и гаснеше, сякаш бе дошъл от сънищата. Нещо в това моментно изкривяване му навя бегъл спомен за отдавна забравен кошмар и гледката на сградата в това деформирано състояние накара космите на врата му да настръхнат.
Когато последните струйки вода се стекоха по стъклото, дъждът изчисти бързо калните следи. Блокът отново се върна към това, което си беше — едно добро място за живеене.
След като прецени, че при тази сила на дъжда носенето на чадър би създало повече проблеми, отколкото си струваше, Итън слезе от колата и се втурна през улицата.
Читать дальше