Дийн Кунц: Лицето

Веднага щом стигна до портата, Рейнърд хвърли белия чувал към върха на бронзовата бариера. Но пакетът не можа да стигне до върха и отскочи обратно.

При втория опит Рейнърд успя. Когато се обърна, за да си тръгне, качулката му се дръпна назад и камера 03 хвана ясно лицето му под светлината на лампите от двете страни на портата.

Той имаше изваяните черти, необходими за работа като сервитьор в най-изисканите ресторанти на Лос Анджелис, където както обслужващият персонал, така и клиентите се самозаблуждаваха, че всеки разнасящ чинии с риба меч на баснословни цени от кухнята до масите във вторник вечер може да получи в сряда мечтана роля в следващия сто и петдесет милиона доларов филм на Том Круз.

Тръгвайки си от портата след доставката на ябълката, Ролф Рейнърд се бе ухилил.

Навярно ако не беше знаел значението на малкото му име, Итън не би помислил, че в усмивката му има нещо вълчо. Може би тя щеше да му напомни на усмивката на крокодил или хиена.

Важното бе, че тя нямаше нищо общо с веселия израз на шегобиец. Образът от видеолентата с разкривените устни и оголените зъби по-скоро говореше за злорадството при пълнолуние на смахнатия, който се нуждае от лекарства.

Цапайки през тъмните локви, напръскани със сребърен филигран от светлините на фаровете, Рейнърд се върна в колата.

Докато хондата слезе от банкета върху платното, камера 01 се извъртя и насочи обектива за близък кадър, после камера 02 я последва. И двете направиха четливи снимки на номера на колата отзад.

Колата се стопи в нощта, пускайки мимолетни призрачета от ауспуха си.

Уличката опустя и потъна във влажния мрак, с изключение на осветеното място от лампите на портата на Манхайм. Нощното небе сякаш се разтваряше и се изливаше в черен дъжд, изливаше се и пренасяше мрака на Вселената в желаните от всички имоти на Бел Еър.

Преди да излезе от квартирата си в западното крило, Итън се обади на икономката, госпожа Макбий, за да й съобщи, че ще бъде вън от къщи през по-голямата част на деня.

По-експедитивна и от машина, по-неотвратима и от законите на физиката, заслужаваща не по-малко доверие и от архангел, госпожа Макбий щеше за броени минути да изпрати една от шестте прислужнички под свое командване в апартамента на Итън. Седем дни в седмицата прислужничките събираха боклука и сменяха хавлиите. Два пъти в седмицата стаите му се изчистваха с прахосмукачка и се избърсваха от прах до светване. Прозорците се измиваха два пъти в месеца.

Животът в имение с двайсет и пет души обслужващ персонал си имаше своите предимства.

Като началник на охраната, отговарящ както за личната защита на Лицето, така и за сигурността на имението, Итън се радваше на много привилегии, включително безплатна храна, приготвяна или от господин Сатър, майстор-готвача, или от господин Баптист, втория готвач. Господин Баптист не можеше да се похвали с образованието на шефа си в най-изисканите готварски школи, но никой, който притежаваше вкусови клетки, не се бе оплакал от никое блюдо, което той бе сложил на масата.

Яденето се сервираше в голямата и комфортно мебелирана дневна, където персоналът не само се хранеше, но и правеше домакинските планове, прекарваше почивките за кафе и изготвяше стратегията по организирането на богатите приеми, които се даваха често по време на пребиваванията на Лицето. Майстор-готвачът или готвачът също приготвяше сандвичи или каквото Итън пожелаеше да занесе в апартамента си.

Той, разбира се, можеше и сам да си готви в своята кухня, ако искаше. Госпожа Макбий зареждаше хладилника и килера му с неща, които той й поръчваше, без да плаща за тях.

С изключение на понеделник и четвъртък, когато една от прислужничките сменяше чаршафите му (спалното бельо на господин Манхайм се сменяше ежедневно при пребиваванията му), Итън трябваше да си оправя сам леглото всяка сутрин.

Животът бе тежък.

Итън облече меко кожено яке и излезе в коридора на партера на западното крило. Остави вратата си незаключена, както би направил, ако притежаваше цялата къща.

Взе със себе си една папка, в която бе събрал материали по случая с черната кутия, чадър и копие с кожени корици на Лорд Джим от Джоузеф Конрад. Беше прочел романа предишната вечер и искаше да го върне в библиотеката.

Около четири метра на широчина, покрит с варовикови плочи, както в по-голямата част от главния етаж на къщата, коридорът беше постлан със съвременни персийски килими в нежни цветове. Висококачествени френски антики, всички в стил ампир и бидермайер, бяха наредени покрай дългите стени — столове, скринове, бюро, бюфет.