Стивън Кинг - Край на дежурството

Казва ѝ и добавя:

— Още нещо.

— Какво?

— Не мога да те уволня, Холи. Ти не си служител, а моя партньорка. Опитай се да го запомниш.

— Бил?

— Да?

— Не пуша.

— Радвам се, Холи. Хайде, побързай. Ще те чакам във фоайето. Навън е страшен студ.

— Добре, но няма да нарушавам ограничението за скоростта.

Тя забързва към паркинга, където държи колата си. Пътьом хвърля в кофа за смет неотворения пакет цигари.

Докато пътуват към участъка на Страйк Авеню, Ходжис разказва за посещението си в Кофата, като започва с новината за самоубийството на Рут Скапели и приключва със странните думи на Барбара, преди да я вкарат в спешното отделение.

— Знам какво си мислиш — казва Холи, — защото и аз си го мисля. Че всичко води към Брейди Хартсфийлд.

— Принцът на самоубийствата. — Ходжис изпи още две болкоуспокояващи, докато чакаше Холи, и сега се чувства почти добре. — Ще му викам така. Добре звучи, а?

— Предполагам. Обаче съм запомнила нещо, което ти ми каза веднъж. — Седи изправена зад волана, очите ѝ шарят, докато навлизат в Лоутаун. Завива и заобикаля количка за пазаруване, зарязана от някого по средата на улицата. — Каза, че съвпадение не означава конспирация.

— Да. — Тази мисъл му е любима. Има си няколко подобни.

— Каза, че можеш да разследваш безкрайно някакъв заговор и да не откриеш нещо, ако става въпрос за навързали се съвпадения. Ако през следващите два дни не успееш — ако ние не успеем, — трябва да се откажеш и да започнеш лечение. Обещай ми.

— Може да отнеме малко повече вре…

— Джером си идва и ще помогне. Ще бъде като едно време — прекъсва го тя.

Ходжис внезапно си спомня заглавието на стар криминален роман — „Последният случай на Трент“ — и се подсмихва. С крайчеца на окото си тя зърва усмивката, приема я за неохотно съгласие и също се усмихва.

— Четири дни — пазари се Бил.

— Три. Не повече. Защото с всеки ден на бездействие намаляваш шансовете си за оздравяване. Които и така не са много. Не започвай с гадното пазарене, Бил. Не мога да ти изляза насреща, прекалено си умел.

— Добре — склонява той. — Три дни. Ако Джером помогне.

— Разбира се, че ще помогне. Да се опитаме да свършим за два дни, а?

Участъкът на Страйк Авеню прилича на средновековна крепост в страна, къде кралят е свален и цари анархия. Прозорците са със солидни решетки; паркингът за служебни автомобили е ограден с метална мрежа. Охранителните камери са насочени така, че да улавят всеки нарушител, но сивата бетонна сграда е надраскана с графити, а една от лампите над главния вход е счупена.

Ходжис и Холи изпразват в пластмасови контейнери съдържанието на джобовете си и на чантичката на Холи и минават през детектор за метал, който укорително запищява заради металната каишка на часовника на Бил. Холи сяда на пейка във фоайето (също наблюдавано от многобройни камери) и отваря айпада си. Ходжис отива на регистратурата, съобщава причината за посещението си и след няколко секунди към него се приближава слаб детектив с прошарена коса, който малко прилича на Лестър Фиймън в сериала „Наркомрежа“ — единственият полицейски сериал, който Ходжис може да гледа, без да му идва да повърне.

— Джак Хигинс — представя се детективът и подава ръка. — Като писателя, но за разлика от него съм чернокож.

Ходжис се ръкува с него и представя Холи, която му махва и избърборва обичайното си „здрасти“, преди отново да се загледа в айпада си.

— Мисля, че ви помня — казва Ходжис. — Работехте в участъка на Марлборо Стрийт, нали? Когато бяхте униформен.

— Отдавна, когато бях млад и буен. И аз ви помня. Вие хванахте убиеца на онези жени в парк „Маккарън“.

— Благодарение на отличния си екип, детектив Хигинс.

— Наричайте ме Джак. Каси Шийн се обади. Вашият човек е в една от стаите за разпит. Казва се Дърийс Невил. — Хигинс произнася първото му име буква по буква. — При всички случаи ще го пуснем. Няколко души, присъствали на инцидента, потвърждават версията му — закачал момичето, то се ядосало и изскочило на платното. Невил видял, че пикапът приближава, изтичал след малката, опитал се да я избута встрани и почти успял. Освен това всички тук го познават. Той е звездата на баскетболния отбор на „Тодхънтър“, има страхотни оценки и вероятно ще получи спортна стипендия в първокласен университет.

— Какво е правил господин Страхотни оценки на улицата през учебен ден?

— А, всички били навън. Отоплителната система в гимназията пак се скапала. За трети път през тази зима, а е едва януари. Кметът твърди, че в Лоутаун е истински рай — много работни места, благоденствие, усмихнати щастливи хора. Не е идвал тук от предишната предизборна кампания, ще го видим едва когато се кандидатира за втори мандат. Ще довтаса с бронирания си джип…