Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

— Къде беше, по дяволите?

— Здрасти, Блис. — Инара потупва разбърканите черни къдрици на по-ниското момиче и се оглежда из стаята. За две легла е, но в нея някак са се озовали четири. Всички ранени, които могат да ходят, са се събрали при по-сериозно ранените, държат ги за ръце или ги прегръщат. Няколко по-смели родители седят на твърди столове до леглата, но повечето са се скупчили край стената в дъното и разговарят помежду си, докато наглеждат дъщерите си. Усмихнатият Виктор се обляга на стената и наблюдава как най-мъничката сянка пропълзява под две от леглата, за да си проправи път между двете млади жени. Нежната усмивка на Инара го радва, както и привързаността, с която притиска детето към себе си.

— Здрасти, Кийли. Запознах се с родителите ти.

— Мисля, че ги нараних — шепне Кийли, но Инара клати глава.

— Просто са уплашени. Бъди търпелива с тях и със себе си.

Виктор и партньорите му се навъртат край вратата почти час, гледат как младите жени се смеят и си разменят шеги и обиди, как се утешават взаимно, ако някоя избухне в сълзи. Въпреки че очевидно ѝ е неприятно, Инара им позволява да я представят на родителите си. Изслушва ги търпеливо, докато разказват как са търсели дъщерите си, как никога не са спирали да се надяват. Единственото, което издава цинизма ѝ, е извитата вежда, която кара Данел да се кикоти толкова силно, че алармата на монитора за измерване на сърдечната ѝ честота се задейства.

Разпознава Равена — тя е по-млада версия на майка си — и внимателно проследява краткия им разговор. Ще му се да може да чуе поне част от него. Почти целият крак на дъщерята на сенатора е превързан. Спомня си, че Равена е танцьорката. Докато Инара внимателно докосва бинтовете ѝ, Виктор се чуди как нараняванията ѝ ще се отразят на всичко останало.

Разпознава и някои от другите Пеперуди от историите ѝ. За останалите се вслушва в имената, с които се наричат, опитва се да ги свърже с момичетата. С изключение на Кийли, която така и не бе получила ново, никоя не използва истинското си име. Все още произнасят тези, дадени им в Градината, мислят чрез тях и агентът вижда как всеки път, когато това се случи, родителите трепват. Инара бе казала, че понякога е по-лесно да забравиш, и Виктор за първи път се чуди дали някоя от тях наистина е забравила преживяното. Или може би Инара е права и момичетата все още не са готови за реалността. Изкушава се да остане по-дълго, да се порадва на гледката, да прогони част от ужаса от последните няколко дни, но не може да се отпусне напълно. Инара трябва да види още, да им разкаже още.

Имат нужда да знаят повече.

Агентът поглежда към китката си, за да провери колко е часът, и Инара веднага се втренчва в него с въпрос, който няма нужда да бъде изричан.

Виктор кимва. Момичето въздъхва и затваря очи за миг, за да събере сили. След това започва да уверява всички, че пак ще дойде. Почти стига до вратата, когато Блис я сграбчва за ръката.

— Колко им каза? — безцеремонно пита тя.

— Повечето важни неща.

— А те какво ти казаха?

— Ейвъри е мъртъв. Градинаря вероятно ще оживее и ще бъде изправен пред съда.

— Значи всички ще трябва да говорим.

— Време е. Мисли по следния начин — ще е по-лесно да го споделиш с ФБР, отколкото с родителите си.

Блис прави гримаса.

— Родителите ѝ пътуват насам — шепне Рамирес на Виктор. — Прелитат през Атлантическия океан от новото преподавателско назначение на баща ѝ в Париж. Трудно е да се каже дали са се отказали да я търсят, или е трябвало да постъпят така, както е било най-добре за децата, които са им останали. Изражението на Блис ясно показва, че не е склонна да ги разбере.

Инара прегръща Кийли за последно и излиза от стаята с Виктор и Едисън. Рамирес остава, за да поговори с родителите. Минават покрай няколко охранявани празни помещения, в които би трябвало да се намират момичетата, сетне подминават още незаети стаи, които служат като буфер между Пеперудите и пациентите в далечния край на коридора.

Когато спират, Едисън поглежда през малкия прозорец на вратата и хвърля въпросителен поглед към партньора си. Виктор само кимва.

— Ще изчакам тук — оповестява по-младият мъж.

Виктор пуска момичето да влезе и внимателно затваря вратата след себе си. Мъжът в леглото е свързан с огромен брой машини, до една издаващи тихи звуци в собствен ритъм и регистър. Тръбичка в носа му осигурява кислород, наблизо е поставен и набор за интубация, защото има голяма вероятност да се наложи да бъде използван. Превръзките скриват по-голямата част от това, което не е покрито с одеялото, на места се виждат бинтове, на други — лъщящи мехлеми и синтетични материи, които би трябвало да изтеглят топлината от изгарянията и да предпазват от инфекции. Изгаряния има и отстрани на черепа му, където кожата е обезцветена и набъбнала от мехури. Момичето се взира в него с широко отворени очи, краката ѝ са залепнали на метър от вратата.