Дот Хъчисън: Градината на пеперудите

— Наистина съжалявам, но какво се случи след това?

Шибаната Сирват.

Градинаря извади дистанционното от джоба си и натисна поредица от бутони.

— Сирват, моля те, иди в стаята точно до входа и донеси кърпи и маркуч.

— Онази до Зара? — попита тя.

— Да, същата.

На лицето ѝ бавно се разля усмивка и тя се завъртя през смях.

Сирват се намираше в Градината от година и половина и откакто я познавах, винаги се държеше като самотница и беше някак… особена.

Градинаря нагласи колана си така, че да спре кръвта от раната в торса си, погали косата на сина си и му каза да не губи съзнание, задаваше му въпроси и го молеше да отговаря. Дез стискаше ръката ми и все още дишаше, но не се опитваше да говори и ми си струваше, че така е по-добре.

— Когато го увием в кърпите, ще ни позволиш да го изнесем през главния вход? — попитах.

Градинаря ме погледна празно, сякаш бях прозрачна. Дори и в онзи момент претегляше кое е по-важно за него — Пеперудите или синът му. Накрая кимна. Тогава долових миризмата и замръзнах.

Данел беше следващата, която я усети, и сбърчи нос.

— Какво е това?

— Формалдехид — просъсках. — Трябва да се отдалечим от онази стая!

— Каква стая?

Градинаря пребледня още повече.

— Без въпроси, дами, хайде.

Трябваше да извлечем Дезмънд по пясъка, а Градинаря се клатушкаше след нас. Прегазихме водопада и се струпахме в пещерата, като всеки, който се опитваше да мине покрай него и да остане сух, беше блъскан вътре от Блис. Въпреки тътена на водата чухме Сирват да се смее и тогава.

Инара поклаща глава.

— Не знам как да опиша експлозията — казва му тя. — Беше масивна, шумът и горещината бяха толкова силни. Няколко камъка се отчупиха от върха на скалата, но самата тя не се срути, както се боях, че ще стане. Навсякъде имаше огън и стъкла, а пръскачките се изливаха в потока. През разбития покрив влезе въздух и пламъците се издигнаха нагоре. Димът излизаше навън заедно с истинските пеперуди, но въпреки това се носеше толкова гъст пушек, че едвам дишахме. Трябваше да се измъкнем.

— През потока ли минахте?

— Докато стигнем до езерото. Много лошо си порязахме краката на стъклата, но огънят се разпространяваше и водата ни се струваше като по-добрата опция. Половината Градина беше обхваната от огромен пожар. Попитах Градинаря… — Момичето преглъща с мъка и поглежда мъжа в леглото. — Попитах господин Макинтош дали има авариен изход, някакъв друг път навън, но той каза… че никога не си е представял нещо подобно да се случи.

Инара извива ръката си, докато с другата вече може да бръкне под превръзките и да докосне коричките на раните си. Виктор внимателно я отмества.

Пламъците се разпространяваха толкова бързо. Стъклата над главите ни се чупеха и парчетата се посипваха върху нас. Уила се предпази от едно, но не успя да избяга от друго, което разцепи главата ѝ почти на две. Отвъд стъклото виждахме пламъците, които унищожаваха външния парник. Градинаря поклати глава и се облегна на Хейли.

— Ако обхване и стаята с торовете, ще има втора експлозия — предупреди той, кашляйки.

Повечето момичета вече плачеха.

Опитах се да измисля някакъв изход, за да не останем в този капан и да загинем.

— Скалата — обадих се. — Ако разбием част от стъклената стена, можем да се качим на покрива над стаите.

— И какво, да се плъзнем по стъклата към външния парник? — промълви Блис. — И да си счупим глезените, краката и гръбнаците, когато се приземим?

— Добре. Твой ред е да измислиш нещо.

— Нямам никаква шибана представа. Твой ред е.

Дезмънд се засмя и изохка.

Пиа изпищя. Обърнахме се и видяхме Ейвъри зад нея — обгорената му ръка, покрита с мехури, стискаше гърлото ѝ. От рамото му стърчеше парче стъкло, сажди и кръв се стичаха по бузите му. Той се засмя и захапа Пиа за шията, докато тя се бореше с него.

— Ейвъри, пусни я — простена Градинаря.

Въпреки грохота на пожара чухме как вратът ѝ се пречупи.

Ейвъри захвърли тялото настрани и секунда по-късно се олюля след силен пукот. Обърнах се и видях Блис, която бе вдигнала пистолета, здраво стъпила на земята. Стреля втори път. Ейвъри изрева от болка и се метна напред, но Блис изстреля още два патрона, докато той най-накрая не падна по лице в цветята.

Едно от по-големите дървета, чиито клони пламтяха, се пречупи близо до корените и със силно пращене се стовари върху стената. Стъклото се разби, металните рамки се огънаха под тежестта му и черният покрив между двете отделения на парника се срути под него. Виждахме външната градина през танцуващите пламъци.